„В ИМЕТО НА НАРОДА” (ЛАКЕЙСТВОТО НА БУРЖОАЗНИЯ СЪД)

Дойдат ли избори и започват неволите на Българската комунистическа партия.  Този път те са гарнирани и с амбициите на едно бившо величие, което си е поставило за цел да „обедини” комунистите, като преди това ги разедини. Няма значение дали е във форма или не, буржоазията, чрез нейните лакеи, винаги търси начин  да я неутрализира в предизборната борба предварително.                                                  То не бяха подписи с ЕГН-тата на избирателите (нищо, че има законова забрана за това), то не беше имуществен ценз, с т.н. „депозит” (нищо, че има конституционна забрана за това), то не бяха деления на парламентарнопредставени и непредставени в парламента партии и какви ли още не, препятствия и препъни камъчета. Решили господата да забранят на БКП да участва в изборите наесен. И тъй като пряката забрана е опасно занимание (сърбали са ни попарата от подобна забрана), решили да ни пречат да участваме в изборите наесен и след това да ни заличат по силата на един член от ЗПП. Честно казано, незнам какво толкова ще постигнат освен да ни елминират от „демократичния процес”. Ами какво става, да речем с ВКПБ в бившият Съветски съюз, която по програма отрича парламентарния път на борба? Нищо, расте, младее и се стяга за по-сериозни неща. Нима буржоазията ни смята за толкова наивни, че ще си разтурим партията..? Или за толкова безсилни, че ще и́ коленичим? Доколкото познавам комунистите от нашата партия, мога да кажа само едно, каквито и сметки да си прави буржоазията, чрез нейните институции, в края на краищата ще остане с пръст в устата. Няма да успее да ни отклони от поетия път. Да не говорим за това, че БКП има регистрация и че могат да ни създадат неудобства единствено с подписа на председателя, но и за това има лек, разбира се ако има закони в тази страна. В тяхната бурржоазна България.

А сега да преминем към конкретиката. Накратко – Търговско отделение, VI – 7 състав излиза с Решение от 27.01.2011 г., с което „Отхвърля молбата на Зонка Златкова Спасова, избрана за председател на ЦК на БКП за вписване на промени в ръководните органи и устава на Българската комунистическа партия, направени на проведения XXII конгрес на 20.03.2010 год., като неоснователна.” Решението разбира се беше обжалвано.

Специално искам да подчертая, че представителят на Софийска градска прокуратура взема становище молбата да бъде уважена, тъй като според него са изпълнени изискванията на закона при приемането на промените в политическата партия. Ние, разбира се, напълно споделяме това становище, иначе едва ли бихме дали  необходимите документи за пререгистрация в този вид.

Но да се спрем подробно на възраженията на съда:

„Съдът намира, че не са налице условията за уважаване искането за вписването на промени в устава на политическата партия тъй като представеният от молителя устав не съдържа ясни разпоредби относно ръководните органи на политическата партия и техните правомощия, както и правилата относно представителството на политическата партия, съобразно Чл.14, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от Закона за политическата партия (уточнявам-такъв закон няма има Закон за политическите партии М.А.)които разпоредби определят минималнонеобходимото съдържание на устава. На първо място в устава липсва ясно разграничение на функциите и правомощията на двата изпълнителни органа на партията – политическото бюро /Политбюро/ и председателството-от изключително фрагментарната им уредба в чл.24 от устава следва да се направи извода, че тези два органа имат еднакви по характер организационно-изпълнителни правомощия, с което се дублират. В устава също така липсват норми относно правомощията и начина на избор на председателя на ЦК /който е нов ръководен орган, непредвиден изрично в досега действащия устав/ – не става ясно дали той се избира от Централния комитет, само от членовете на Политическото бюро или пък от някакъв друг орган на партията. Липсват също така и ясни норми относно представителството на политическата партия. От една страна в Чл.24, изречение последно е предвидено, че партията се представлява от Председателя на ЦК или от упълномощен от него заместник-председател, а същевременно в изречение първо от същата разпоредба е предвидена колективна представителна власт на целия централен комитет. В случай, че действително се предвижда някаква колективна форма на представителство следва да се предвиди как точно ще се осъществява съвместната представителна власт – заедно или поотделно.

Не са налице и основанията за уважаване на искането за вписване на промени в ръководните органи на политическата партия тъй като заявените за вписване членове на политическото бюро не съответстват по брой и персонален състав на лицата, които са били избрани за членове на политбюро от пленума на ЦК на БКП, който е бил проведен на 20.03.2010год., непосредствено след избора му от конгреса на политическата партия.

Ами да отговорим на уважаемия буржоазен съд:

Относно обвинението,че Устава на БКП не отговаря на изискванията на чл.14(1), т.4, т.5, т.6 от ЗПП.

Какво представлява този член?

Чл.14.(1) Уставът на политическата партия съдържа:

1.-––––––––––––––––-

2.––––––––––––––––-

3.––––––––––––––––-

4.ръководните и контролните органи;

5.правилата относно представителството на политическата партия;

6.реда за свикване, избиране и освобождаване на ръководните и контролните органи и техните правомощия;

7.–––––––––––––––––––––

8.––––––––––––––––––-

9.––––––––––––––––––-

10.–––––––––––––––

11.––––––––––––––––

12.–––––––––––––––––

(2)–––––––––––––––––––––––

Съдът твърди, че Устава на нашата партия не отговаря на т.4, а именно: липсват ръководните и контролните органи. Вярно ли е това?

Да се обърнем към устава.

II и III раздел на Устава се занимава именно с тази точка от ЗПП, а това са 15 чл. и 18под точки, ако това е малко не знам тогава какво е достатъчно.

Съдът твърди, че Устава на нашата партия не отговаря на т.5, а именно: липсват правилата относно представителството на политическата партия. Вярно ли е това?

Чл.24 от Устава напълно изчерпателно указва кой и кога представлява партията. Ето и неговият пълен текст:

24. Централният комитет на БКП ръководи през времето между конгресите цялата работа на партията, представлява партията в отношенията й с другите партии, организации и учреждения, организира различни учреждания на партията и ръководи тяхната дейност, назначава редакциите на партийните издания, които непосредствено ръководи, дава разрешение за издаване на областни органи, като контролира и утвърждава редакторите, завежда централната каса на БКП.

ЦК на БКП избира Политбюро – за ръководене на работата на ЦК между пленумите, и Председателство – за текущата работа от организационно-изпълнителен характер и за проверка на изпълнението на партийните решения.

Централният комитет редовно информира партийните организации за своята работа.

Партията се представлява от Председателя на ЦК или от упълномощен от него заместник председател.

Посоченото уж противоречие в първото и последното изречение не съществува. Няма такова, защото именно централния комитет определя кой, кога и как даго представлява.

Именно този член ясно и определено разграничава функциите на Политбюро и председателството. ЦК избира Политбюро – за ръководене на работата между пленумите, и Председателство – за текущата работа. От този текст се вижда,че Политбюро е по-горе в йерархията и че Председателството е подчинено на Политбюро, а те двете ръководни структори са подчинени на Пленума на ЦК на БКП, който ги избира, и пред който те се отчитат. Относно разграничаването на функциите на ПБ и председателството – този въпрос още по ясно се изяснява с чл 22. От Устава на БКП, който гласи:

„22. ЦК организира за политическата работа и общото ръководство на организационните дела Политическо бюро, а за текущата работа – организационно- изпълнителен  характер създава председателство.”

От мотивите на съда излиза, че думите общо и текуща са тъждествени. Доколко това може да е вярно, оставам на комунистите да преценяват.

Още по-голямо недоумение предизвиква констатацията,че „заявените за вписване членове на политическото бюро не съответстват по брой и персонален състав на лицата, които са били избрани за членове на политбюро от пленума на ЦК на БКП, който е бил проведен на 20.03.2010 год.”

За какво става въпрос, че определеният максимален брой за членове на ПБ е определен на 9 човека, а пленумът след конгреса избира само 7 членове. И тук не виждаме никакво нарушение на нашите решения. Би било проблем ако бройката беше по-голяма от максималния. Но в случая има две свободни места, които ще бъдат попълнени тогава, когато вътршно-партийния живот го наложи и пленумът на ЦК реши.

С пълно основание можем да попитаме, а с какво право и на какво основание този състав на СГС се намесва във вътрешнопартийния живот на нашата партия?

И така, какво се получава?

Получава се, както казва народа – „Под вола-теле”.

Тогава, изниква другият въпрос: А, за какво се прави всичко това?

Като че ли надделява мнението, че определените буржоазни „играчи” имат интерес от това”.

Както желаят, ние можем да водим борбата, ако се наложи, и по друг начин.

Милчо Александров

Зам.председател по организационните въпроси на ЦК наБКП