Както винаги до сега БКП отбелязва тържествено годишнината от началото на организираното социалистическо и работническо движение у нас и от раждането на първообраза на БКП-БРСДП. По поръчение на ЦК на БКП слово произнесе членът на ПБ и зампредседател на ЦК на БКП Вл.Цеков
Другарки и другари,
Днес за 121-ви път ще отбележим годишнината от началото на организираното социалистическо и работническо движение у нас и от създаването на нашата партия.121 годишният период е и много и малко от развитието на едно общество, но е достатъчен за изваждането на поуки, очертаването на тенденции и т.н. Още от самото си създаване БРСДП се изгражда като марксистка партия, с всичките изисквания на партия преден,челен отряд на работническата класа. Огромната заслуга за това е на Д.Благоев. Неуморен пропагандатор на социалистическата идея и умел организатор той води успешно идеологическата борба за защитата на марксизма, защото още като студент в Русия е чел „Капиталът” на Маркс и разбирайки добре научния смисъл на тези идеи той създава там първата социалистическа група, за което е изгонен от царското правителство.
В периода 1891-1903 г. Благоев активно утвърждава и защитава марксизма в условията на остра конфронтация с опортюнистите в лицето на Я.Сакъзов и „общоделците”, които са за общо дело с буржоазията. Закономерно се стига до Третия конгрес на партията, на който тя се очиства от антимарксистките елементи и приема името БРСДП/т.с./-1903 г. Д.Благоев създава и своя школа – Благоевската школа от такива видни дейци като Г.Кирков, Г.Георгиев, Г.Бакалов, Хр.Кабакчиев, В.Коларов, Г.Димитров и много други. Разгромявайки идейните противници на марксизма у нас Д.Благоев със своя ум респектира и младата българска буржоазия и тя се опитва да го подкупи като му предлага да стане учител по руски език на малкия престолонаследник Борисчо с министерска заплата и куп привилегии. Но Благоев категорично отказва и продължава своята идеологическа и организационна дейност. В своите трудове той все по-плътно се доближава до ленинизма – без да е познавал трудовете на Ленин, приветства ВОСР и през 1919 г. пристъпва към болшевизацията на партията преименувайки я в БРП.
След смъртта на дядо Благоев партията продължава своя курс на болшевизация и макар да дапуска и някои грешки бързо се поправя, докато накрая възприема курса към революционно сваляне на буржоазията от власт в тесен съюз с бедните селяни и с всички трудещи се, като възприема принципа за ръководната си роля.
След победата на Социалистическата революция на Девети септември 1944 г. у нас настъпва нов етап в развитието и функционирането на партията. На своя Пети конгрес – 1948 г. тя се преименува на БКП. През този етап партията реализира своята ръководна роля върху цялостния обществено-политически, икономически и културен живот. Под нейно ръководство се извърши индустриализацията на страната, кооперирането и механизирането на селското стопанство, въвеждането на безплатна медицинска помощ и ликвидирането на такива болести като туберкулозата, едрата шарка и др., безплатното образование с ликвидирането на неграмотността, изчезна безработицата и др. Страната получи международно признание и участваше активно в международното разделение на труда. Животът на хората се подобри, градовете и селата процъфтяваха, страната се превърна в китна градина.
Съществен поврат в историята на БКП настъпи след 1956 г. В резултат на Хрушчовския ревизионизъм на марксизма-ленинизма започна разкол в международното комунистическо и работническо движение, за да се стигне до откритото предателство на Горбачов и неговото опортюнистическо обкръжение през 1989 г.
Закономерно възниква въпросът: каква беше ролята на висшия ешелон на БКП по това време. Явно той беше дълбоко засмукал наркотика на контрареволюцията и реставрацията на капитализма. С вероломната му измяна на идеите на марксизма-ленинизма и предателство спрямо интересите на Българския народ настъпи настоящият етап на реставрация на капитализма и криза у нас, който продължава вече повече от 22 г.
На първо време за тези предатели беше необходимо да преименуват БКП в БСП и открито да заявят, че БСП е социалдемократическа партия, т.е. открито да се откажат от теорията и практиката на марксизма-ленинизма. После предложиха БСП като ангел-спасител за българския народ, който ще го избави от кризата. Но може ли БСП със своята социалдемократическа идеология да направи това? Отговорът е ясен – не може. Защото цялата обществена дейност на всички социалдемократически партии цял век се е свеждала само до демагогски обещания за светли перспективи за трудовите народни маси, с които обещания са ги заблуждавали, оглупявали и са ги отклонявали от единствено верния, революционния път за тяхното действително освобождение от жестокото робство на капитала, на който социалдемокрацията лакейски служи. Точно такава е действителната роля на БСП в българския преход. За да прикрива тази своя предателска роля по отношение интересите на трудовите народни маси и за да задържи в редовете си по-възрастните, които са били членове на БКП, ръководителите на БСП слагат на знамето й портретът на Д.Благоев и идват на Бузлуджа. Това е отвратително кощунство със светлата памет на Дядото, който през целия си живот успешно пропагандираше и защитаваше идеите на марксизма от техните противници – социалдемократите в България – широките социалисти.
А естественият и най-подходящ образ, който трябва да стои на знамето на БСП е образът на Я.Сакъзов, който именно е създател и ръководител на широките социалисти – социалдемократите в България.
Но защо ръководството на БСП така мълчаливо елиминира своя истински патрон Я.Сакъзов? Защото опортюнистическите и социалдемократически възгледи на Я.Сакъзов бяха безпощадно и аргументирано разобличени от Д.Благоев като демагогски и предателски по отношение интересите на работническата класа. Тази историческа истина не е възможно да се опровергае или отрече, а само да се изопачи или прикрие. Точно такива жалки опити прави ръководството на БСП като идва на Бузлуджа, за да може да създаде погрешна представа за тези исторически факти в младото поколение и така по-лесно да го заблуждава с новите си демагогски обещания за светло бъдеще.
Такова едно демагогско обещание на ръководството на БСП е обещанието,че като дойде на власт ще изгради вече „демократичен” социализъм като запази и частната собственост. В това обещание демагогията е с идеята за социализма, която е много привлекателна и желана от трудовите народни маси. Но с тази идея за социализма демагогстват и други лакейски партии на капитала. В западна Европа много социалдемократически партии са идвали на власт, даже и по няколко мандата по ред. Да сте чули някъде да са построили социализъм? Няма и да чуете. А колкото до социализма с него демагогстваше навремето даже и Хитлер, като обещаваше на германския народ, че ще му построи национален социализъм, а всички знаем до къде го доведе.
А какъв ще бъде този демократичен социализъм, изграден с частна собственост и как ще се направи, това вече е тайна само на ръководителите на БСП и много стриктно се пази за да не се научи от други партии и те да изпреварят БСП в това отношение.
Едва ли е нужно повече да се доказва, че БСП не притежава реални качества да бъде наследник на БКП. Тя е напуснала всички основни принципи, върху които се изгражда и функционира марксистко-ленинската партия. Тя не е партия на работническата класа и експлоатирания български народ, не може и не желае да защитава тази част от народа, която е най-бедната и ограбваната част от обществото. Нещо повече, БСП със своите програмни цели и задачи противостои на работническата класа и експлоатирания трудов народ. Тя вече е буржоазна партия и няма никакво право да осквернява Бузлуджа.
Накрая ще припомним, че българският народ им прости веднъж, когато предаваха социализма през1989 г., гледайки онемял и не вярващ на очите си. Втори път им прости когато предаваха властта на тъмносинята реакция, в името на така желания от тях и от всяка буржоазия класов мир, пренебрегвайки интересите на народа. Трети и последен път им прости, когато се коалираха с турците на Доган и с европейския комарджия Saxe-Coburg-Gotha и извършиха куп престъпления, като въведоха и най-реакционния данък – плоския данък, чрез който прехвърлиха финансовото бреме върху най-бедните слоеве от народа, влязоха в най-агресивния военен блок НАТО, изпратиха наши войници като окупатори на народи, борещи се за независимост и против империализма, вкараха ни в Европейския съюз, което считат за голям свой успех, а в същото време България загуби своя национален суверенитет и много други. Ако имат уши, нека чуят! Повече прошка няма да има. Отидете си с мир от Бузлуджа и повече даже и не минавайте от тук! Делото на БКП е право и ние ще победим!
28 юли 2012 г. – Бузлуджа
Последни коментари