ГЛУПОСТТА СЪС СПИРАНЕТО НА АЕЦ „БЕЛЕНЕ”

След бездарно лутане и неспособност за вземане на решение управляващите решиха да спират проекта за АЕЦ „Белене”. Принос за тоталната бъркотия имат всички управлявали след 1990 г. Във всяко от взаимните обвинения, отправяни между политическите партии има известни основания, но всички те са едностранчиви и се стремят да прикрият собствената отговорност. Да видим каква е истината.
1. Сравнително най-логична и последователна е позицията на СДС-ДСБ. Те не само спряха строежа на АЕЦ „Белене” в началото на 90-те години на 20 в., но и винаги са се противопоставяли на възобновяването на проекта с аргументите, че страната ни нямала нужда от допълнителни мощности за производство на електроенергия и „излишните” количества нямало къде да се продават. Вместо това било по-добре да се оборудват домакинствата с енергоспестяващи уреди, а така щяла да намалее и енергийната зависимост от Русия.
Като оставим настрана атавистичната омраза на „сините” към Русия (за която впрочем вече нямат никакво идеологическо оправдание, тъй като тя е не по-малко капиталистическа от България), тази позиция е логично продължение на политиката им на съсипване на българската икономика. Действително при все по-изчерпващите се природни ресурси, наложително е по-икономичен подход към използването им. Но най-голяма „икономия” на енергопотребление „сините” постигнаха чрез унищожаването на родната промишленост. През 90-те год. местното населене в Белене беше подведено да протестира против изграждането на АЕЦ с „екологични” мотиви, а сега е горещ поддръжник на проекта, чието реализиране би му осигурило икономическо благоденствие. Освен това с ликвидирането на ядрената енергетика се отваря „пазар” за продукцията от американските „инвестиции” на Иван Костов в Марица-Изток, благодарение на които цената на електроенергията за потребителите беше повишена с пъти!
2. БСП-НДСВ. Вместо да довърши монтажа на доставеното оборудване в изградената „площадка”, Симеон Saxe-Coburg-Gotha взе решение (продължено от правителството на тройната соалиция) за изграждане на напълно нова АЕЦ. Няма да се спираме на обвиненията за нарушаване на тръжната процедура за избор на технология, от които откровено лъха на корупция. Ще посочим само, че изградената вече инфраструктура беше разрушена, за да се изгради нова съответстваща на новия проект, а доставеното оборудване беше „изкупено” от новия доставчик. И сега това оборудване не само не е платено дори на договорената многократно по-ниска от доставната цена, но и успешно се експлоатира в Прибалтика. С това отпадат всички възражения свързани с технологическата безопасност на тази технология, тъй като при мащабите на Европа (Прибалтика е много по-близо от Япония), една евентуална ядрена авария би засегнала всички европейски страни по същия начин, както ако би станала в Белене. Всичко това разбира се нанася огромни икономически щети на страната ни.
Сега БСП се позовава на резултатите от експертизата на „консултанта”, поръчан (и скъпо платен!) от настоящето правителство, за да обоснове икономическата ефективност на проекта и обвиняват ГЕРБ, че с непоследователната се политика е изгонил осигурения от тях западен инвеститор. Разбира се, те пропускат да посочат, че при такава „схема” на проекта очакваната печалба от него в (размер на 200 млрд!) би отишла в джобовете на въпросния „инвеститор”, който без съмнение би им се „отблагодарил” по подобаващ начин за предоставената възможност за толкова доходен „бизнес”, а за потребителите ще остане да плащат безконтролно увеличаващите се цени.
3. Най-объркана и противоречива е позицията на ГЕРБ. Основателни са упреците му към тройната коалиция, че е започнала реализацията на проекта без сключен договор с прецизни клаузи, което позволява почти неограниченото му поскъпване. В същото време решението за спиране на проекта предизвиква много въпроси, на които не е даден отговор:
Растоянието между Белене и Козлодуй по права линия е по-малко от 100 км. Едно евентуално силно земетресение в Белене би имало почти същия сеизмичен магнитут и в Козлодуй. При това положение по-високата безопасност при монтирането на готовия реактор като 7-ми блок на Козлодуй е проблематична.
С какво разходите по монтирането на реактора в Козлодуй биха били по-ниски отколкото в Белене? С какво изграждането на инфраструктурата (далекопроводи, подстанции и т.н.) в Белене ще е по-ниска за газова електроцентрала, отколкото за АЕЦ? Дори и да не работи с вносен или с „шистов” газ, а с все още хипотетичния местен „конвенционален” газ, той ще бъде добиван от чуждестранни концесионери и цената му никак няма да е ниска, за да си получат концесионерите монополната печалба, а това естествено ще се отрази и на цената на получаваната електроенергия.
При така създалата се ситуация с твърде несигурното продължаване на срока на експлоатация на сегашните блокове на АЕЦ „Козлодуй” и дългия технологичен срок за проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на 7-ми блок, страната ни е изправена пред реалната опасност в края на десетилетието да нямаме ток не само за икономиката, но и за битови нужди. Редовният отговор на всички „десни” политици е, че имало достатъчно възможности за внос. Никой обаче не дава отговор на въпроса – с какво ще се плаща този внос, след като цялото местно производство е ликвидирано и няма какво да се изнася, за да се осигурят средства за заплащане на вноса.
БКП не може да се обяви еднозначно и в подкрепа на изграждането на АЕЦ „Белене”, защото при сегашния капитализъм, в който основен мотив е печалбата, безопасността на ядрената енергетика не може да бъде гарантирана дори в технологично най-развитата страна, както показа аварията във „Фукошима”.
Безспорно икономически най-изгодната и екологически чиста алтернатива е слънчево-водородната енергетика, разработена от български учени. Обаче всички управляващи се преструват, че тя не съществува, защото осигурява безконкурентно евтина енергия и при нея няма място за такива печалби, комисионни и други корупционни практики.