През 90-те години на миналото столетие в нашата страна се извърши контрареволюция, тоест насилствено връщане на Историята назад. Но руската власт и подкрепящите я, въпреки очевидното, твърдят, че това е било революция, връщане на страната по цивилизования път на развитие. То се рабира, защо. Властта е затънала в сянката на частната собственост, участвува в разграбването на народа и страната, обвързана е с корупцията. Настоява да не се бави приватизацията, с маниакално упорство продължава да разпродава последните остатъци от държавната собственост в частни ръце и по такъв начин упорито тласка страната към гибел.

През 1917 г. нашата страна извърши пробив към по-справедливо общество, създавайки първата в света социалистическа държава.

Разбира се, социализмът в СССР не беше съвършен, във властта не винаги попадаха истински комунисти, първият социалистически проект изобилстваше с масови недостатъци както от обективен, така и от субективен характер. Но независимо от това, имаше пробив към бъдещето, разделихме се с капитализма и започна движение по възходяща линия.

Но вместо да се усъвършенствува социализмът и да се придвижи Историята напред, либерал-реформаторите ни „ощастливиха” с капитализъм. Днешният капитализъм е гниещо блато. И ето в такова зловонно блато  пльоснаха нашата страна руските капитализатори.

Ще приведа няколко цитата от Ленин, за да стане ясно на всеки, че всички негови оценки за капитализма съвсем точно се отнасят и за днешна Русия.

„Където и да отидеш – на всяка крачка срещаш задачи, които човечеството е напълно способно да реши незабавно. Капитализмът пречи. Той окичи гърдите си с богатства и направи хората роби на тези богатства”.

„Веднъж допуснат, капиталлът ще господствува над цялото общество и никаква демократична република, никакво избирателно право няма да  променят същността на нещата”.

„При капитализма самата демократична република довежда до подкупване на чиновниците от буржоазията и до съюз на борсите с правителството”.

Не, не обичат да четат Ленин днешните властниции. Не искат да тревожат своята гузна съвест. По начало всичко, буквално всичко, което написа Ленин за капитализма, като че ли е казано за днес. Наистина, трябва да отдадем дължимото на днешните капитализатори: те се постараха да създадат такъв капитализъм, че всичките ленински негативни оценки бледнеят пред техните „постижения”.

Тоест те създадоха някаква гротеска-капитализъм, с присъщите за капитализма язви, но доведени до чудовищни размери.

Да се преборят язвите може само ако се промени политическия курс, тоест да се откажат от капитализма. Но днешната власт не иска и не може да промени курса, и с никакви уговорки, с никакви аргументи няма да я впечатлиш. Днес е вече ясно: че страната ще се спаси само с революция.

Изобщо, Историята се развива по свои вътрешни закони. Но и човекът по отношение на Историята не е мъртав строителен материал и безсловесна работна сила. Човекът е активна сила, той може много. Той може да забави хода на Историята и тогава настъпва застой, реакция, религиозно мракобесие. Но човек може и да ускори хода на Историята. И тогава се извършват революции.

Ще посоча още един цитат от Маркс.

„Съвременните буржоазни отношения на собственост се подкрепят от държавната власт, която буржоазията организира за защита на своите отношения на собственост. Следователно, там, където политическата власт се намира в ръцете на буржоазията, пролетарите са длъжни да я свалят. Те са длъжни сами да вземат властта, преди всичко революционната власт”.

А сега ние се намираме в преизподнята на така наречената капиталистическа „цивилизация”.

Можем ли по същият начин, както нашите предци през 1917 година,  да извършим пробив?

НАТАТЬЯ МОРОЗОВА

Преведе от руски Милчо Александров