В началото на месец юли тази година политическите затворници членове на революционното движение Народен Фронт започнаха генерална съпротива срещу изолацията, мъченията и репресиите упражнявани върху тях от фашистката власт в страната. Въпреки опита за преврат и засилените след него репресии, революционерите не се отказаха от своята съпротива. От средата на месеца тя се разпространи и в останалите затвори в Турция, където има членове на движението. На 25 юли в свое изявление Дружеството за взаимопомощ и подкрепа на политическите затворници (TAYAD) обяви официално, че съпротивата е започнала, в него бяха посочени и исканията на революционерите, които са:
- Директива 45/1, който е завоевание на Голяма Смъртна Гладна Стачка, даваща правото на политическите затворници да се срещат за 10 часа с общо 10 души всяка седмица, да бъде прилагана без да бъдат поставяни условия.
- Хронично болните политически затворници да бъдат освободени.
- Да бъде премахнато ограничението за получаване на книги и периодичен печат.
- Правото на лечение да бъде спазвано.
- Да бъде прекратено интернирането на политически затворници.
- Да бъде премахнато ограничението за броя на вещите в килиите.
В началото на съпротивата политическите затворници изразяваха протеста си удряйки по вратите и решетките на килиите си и скандирайки лозунги. На места бяха проведени и седящи стачки в дворовете на затворите и залите за свиждания. Към тези стачки се присъединиха и близки на затворниците. Фашистката власт, която води война срещу народа, както винаги отвърна на съпротивата с репресии и насилие. В края на месец юли десетки политически затворници бяха интернирани в изолационните затвори в град Одрин и Текирдаг, намиращи се в западната част на страната.
По време на тези дълги пътувания от единия до другия край на страната революционерите биват подлагани на мъчения и унижения. Не им се давана нито вода нито храна, а дишането в тесните бронирани автомобили на съдебна охрана е почти невъзможно. Освен интернирането властта прибягна и към друга мярка – насилственото вкарване в т. нар. „сюнгерни стаи“. Това са шумоизолирани стаи покрити със специални панели най-често в бял цвят. В тези стаи биват упражнявани психически мъчения, като в много случаи и физически такива – бой, заливане със студена вода и др. „Сюнгерните стаи“ са мъчение, използвано срещу психично болните хора в началото на миналия век във психиатричните клиники в САЩ. След като доказва своята „ефективност“, то започва да бъде прилагано и срещу политическите затворници в страната.
Въпреки жестокостта на олигархията, политическите затворници продължават съпротивата си. От началото на месеца съпротивата придоби нови измерения след като революционерите започнаха да палят огньове в килиите си. Тази крайна форма на протест, при която има повишен риск за самите тях, бе провокирана от непрестанните репресии и мъчения. Първи такава акция проведоха революционерките от женския затвор в Истанбул, които запалиха общите си килии на 1 август. Огньовете излязоха извън контрол и предизвикаха пожар, който бе потушен от местната пожарна. При пожара нямаше сериозно пострадали. Акцията успя да привлече вниманието на обществеността и дори на онези, които не знаеха, че има съпротива в затворите. В нощта на 1 срещу 2 август политическите затворнички бяха интернирани в конц. лагера край истанбулското предградие Силиври, където върху тях бяха упражнени брутални мъчения в продължения на повече от 48 часа. Акции по подпалване на килиите се проведоха и в женските затвори в град Синджан, област Анкара и Шакран област Измир, изолационните затвори в Текирдаж, в град Одрин и град Кюркчюлер област Адана.
И към датата на съставянето на тази статия съпротивата и акциите на революционерите и техните семейства продължават. Наред с това и олигархията продължава с репресиите си. От писмата на политическите затворници се разбира, че освен вече въведените ограничения и репресии се предвижда да бъде забранено и изпращането на писма. По този начин олигархията цели да прекъсне контактите с външния свят и оповестяването на репресиите.
Революционерите са убедени в своята победа, тъй като те не за първи път поемат по трънливия път на борбата зад високите бетонни стени на затворите. Със смъртните гладни стачки от 1984, когато в съпротивата срещу нечовешките изтезания на военната хунта и плановете за въвеждане на затворническа униформа загиват 4-ма революционери, със съпротивата от 1996 година, когато олигархията се опитва да вкара насила политическите затворници в изолационните затвори, наречени „бетонни ковчези“, с Голямата Смъртна Гладна Стачка продължила от 2000 до 2007 година, която е без аналог в историята на революционните борби по света, с която революционерите се противопоставят на изолационните затвори, в които са вкарани насила след клането от 19 Декември 2000 година, политическите затворници членове на Народен Фронт нееднократно доказват, че тяхната воля е по-силна от тази на врага. Със своята съпротива и непреклонност пред репресиите те провалят плановете на фашизма в Турция да заличи завинаги революционните идеи от земите на Анадола и Кюрдистан.
Днес фашистката власт в Турция, в лицето на Ердоган е повела поход срещу народа, цели да застави всеки, който не мисли като него да му се подчини. В тази война срещу народа, потопила в кръв цялата страна, на прицел са и политическите затворници. Ердоган много добре знае, че ако успее да ги сломи, ще успее да подчини и целия народ. Ето защо съпротивата на революционерите в затворите е от огромно значение за бъдещето на борбата в Турция. Както вече споменахме, и преди него много пъти се опитваха да ги сломят, всеки път се проваляха и си тръгваха от бойното поле съкрушени. Но всички тези победи нямаше да бъдат възможни ако народите на Турция и тези по света не се бяха застъпили за политическите затворници. За това дълг на всеки човек, който е срещу капитализма, фашизма и империализма е да подкрепи съпротивата на политическите затворници на Народен Фронт в Турция.
На този етап всеки желаещ да изрази солидарността си с политическите затворници може да изпрати писмо, или обръщение адресирано до тях, на екипа на сайта „Гласът на Борбата“ на и-мейл адрес: info.borbata@yandex.com. Новини от съпротивата в затворите ще бъдат публикувани на сайта: borbata.16mb.com Екипът на сайта се ангажира писмата да достигнат до политическите затворници и до техните другари на свобода.
Последни коментари