ИСТОРИЯТА НА ФАЛШИФИКАТОРИТЕ

Преди месец към заместник председателят на Комитета за сигурност към Думата Виктор Илюхин се обърна неизвестен за нас мъж. Той заяви, че в началото на 90-те години е участвувал във фалшифицирането на архивни материали за рзстелът в Катин. Както е известно, решаващ фактор за признаването на вината на СССР в разстрелването на полските офицери станаха намерените документи в архивите на НКВД, КГБ и Политбюро, в които наркомът на вътрешните работи Лаврентий Берия предложил, а Политбюро санкционирало унищожаването на 11 хиляди поляци. По думите на събеседника на Илюхин, поръчението и текста „се спуснали“ от Кремъл, а група за фалшификации, състояща се от представители на спецслужбите и сътрудници от Управлението за дейността на президента Елцин, осигуряват техническото изпълнение.
Поръчението изпращат, позовавайки се на ръководителят на Държавната архивна служба Рудолф Пихоя, глава на междуведомствената комисия по разсекретяването на документи на КПСС, министърът по печата на РФ Михаил Полторанин и първият заместник началник на Службата за сигурност при президента на РФ Георгий Рогозин. През 1991 – 1996 години групата от фалшификатори се настанила в селцето НагорньIй край Москва, където се намирали вилите на ЦК на КПСС, а след това се преместила някъде и е възможно да работи в момента. В подкрепа на тези думи бяха представени чисти бланки документи на НКВД и ЦК на ВКП(б), печати, щампи, и най-важното – архивна папка с документи от спецфонда.
– Виктор Иванович, защо този човек се обърна именно към Вас?

– Ние се познаваме с него още от моята работа в прокуратурата, когато се занимавах с надзора върху органите на държавна сигурност.
– Срещахте ли се пак?
– Да, редовно. Той напомня за нови детайли в работата на групата фалшификатори. А аз по навик всяка сутрин му звънях, да се убедя дали всичко с него е наред.
– Отреагира ли някой от длъжностните лица на вашето изявление?
– За сега никой, освен днешният директор на Държавния архив на РФ Сергей Мироненко, заявявайки ми, че всичко това е болно въображение на Илюхин, а намерените документи нямат нищо общо с архивите. Аз му предложих: ако той не намери в тази папка нито един документ, който има право на съхраняване в архивите, то аз съм готов да се откажа от депутатските си пълномощия. В противен случай той да се прости с работата си.
– Сега се публикуват много груби фалшификации с архивните номера. Позоваването на архивите е толкова компрометирано, че по много политизирани въпроси те не представляват ценност в очите на сериозните изследователи…
– Въпросът за съхраняването на документите в нашите архиви – днес е един от най-болните. Ние, например, намираме все повече и повече потвърждения, че по времето на замначалника на Главното политуправление на министъра на отбраната на СССР Дмитрий Волкогонов са изнесени в парламентарната библиотека на САЩ документи с гриф „совсекретно“ и „секретно“. Днес тези документи там са по-достъпни, отколкото в Русия. У нас те не са разсекретени, а някои вече изобщо ги няма. Има информация, че Волкогонов е участвувал и в съставянето на тома, който е в моите ръце. По това време той е изпращал запитвания за материали във военния архив, а когато му отказвали, настоявал за уволнението на ръководителя на архива, след което му направили няколко копия. Явно има връзка на тези документи с предадената ми папка.
– Реагираха ли на вашето изявление Пихоя, Полторанин и Рогозин?
– Рогозин и Полторанин мълчат. Пихоя излезе в последният брой на „Огоньок“, заявявайки, че в архивите има ред, а за всичко са виновни комунистите, които искат реванш за поражението си. Но ние говорим изключително за обективното осветяване на нашата история.
– Смятате ли да възбудите наказателно дело против фалшификаторите?
– Проблемът е в това, че, за съжаление, в нашият Наказателен Кодекс не е предвидена отговорност за фалшифициране на исторически документи. За фалшифициране на удостоверение на личността или подправяне на финансови документи – моля, но нито един член не може да бъде приложен към фалшификаторите на архивни материали. Но сега това не е главното. Даже не е толкова важно, от кого и как са били изфабрикувани тези фалшификати.
Важното е, че днес те са пуснати в официално обръщение. Върху тяхна основа се пишат научни трудове, създават се художествени произведения, хората поглъщат тази информация и в резултат се получава напълно превратна представа за историята на страната ни. Историята на Русия се пише от фалшификатори – това е най-страшното!
– Ще има ли някакво последствие от вашето изявление?
– Ще замълчат информацията за сега не ги устройва. На върха сега мислят какво да правят – докато възбудят углавно дело, само още не са решили, срещу мен ли да го отправят или поради факта за извземането от архива на секретни документи. Има сведения, че е поставена задача ако нищо не излезе, да върнат тома в необходимите ръце и да ми го отнемат. Смятам, че президентът все пак ще се съгласи за проверка на това дело с наше участие, но аз не изключвам да има и някаква провокация. Неотдавна се появиха сведения, че военните архивисти са отказали да пишат против мен изобличителна справка. Ако сега има поръчка от Валентин Фалин (Завеждащ международния отдел на ЦК на КПСС, който през 1989 година, съгласно официалната версия, информира Михаил Горбачов за наличието в архивите на катински документи – ЕП) да се излезе с опровержение, като се осланя на някакви документи… Чакам.
– Вие вече изследвахте ли предадените материали?
– Ето тя е пред мен, тази папка: спецфонд, дело № 29, том 7, от 202 листа, преписка на НКГБ – НКВД СССР с ЦК на ВКП(б), не подлежи на разсекретяване, да се пази вечно. Документи за Катин няма в нея, затова пък има някакви подозрителни и явно фалшиви хартийки. Основната проверка ще трае повече от един месец. Аз мисля, че болшинството документи са фалшифицирани, защото не е имало никаква необходимост да се фалшифицират рапортите на нашите граничари за концентрирането на немските войски, или документите, свързани с лошата мобилизационна подготовка в Белорусия. Но има други теми. Като, например, двете записки от Генералният щаб на Червената Армия, подписани от Тимошенко, Жуков и Василевски като съставители.
– Първата е обикновен доклад за концентрирането на немски войски на нашата граница. За какво е необходимо да се фалшифицира?
– По всичко изглежда, че военните са решили да повдигнат престижа на армията и на Генералния щаб, прехвърляйки вината върху Сталин за пораженията в началото на войната – моля, сами виждате, ние сме докладвали, ни сме имали даже разработени планове, а Сталин е бездействувал, нищо не предприел. А втората записка е явно провокационна. Там става дума за това, че още през април 1941 година е трябвало да се обяви мобилизация и числеността на армията е трябвало да наброява от 8 до 10 милиона бойци…
– Но това, на практика означава – обявяване на война на Германия!
– Именно така! Де-факто да се обяви война на Германия, да се окупира Полша, Чехословакия, балканските държави, да се променят границите на Европа, и ако Хитлер не се съгласи, да се постигне това въпреки него. Целта на тази провокация е по-скоро да се докаже, че СССР действително е имал агресивни планове по отношение на Хитлер, а той само е нанесъл превантивен удар.
– Но тогава смата папка е фалшифицирана?
– Да, и в нея са вмъкнати няколко фалшиви документа. Аз сега не мога да кажа с пълна увереност, кои точно от тях са фалшифицирани и колко са фалшиви, а също и за обстоятелствата по загубването на тези документи от архива. За това правим проверка.

<<Ние сме достатъчно силни, за да се огъваме пред домогванията на враговете…>>

Папчицата и така е интересна. Освен вече споменатите военни документи, там се намира и знаменитата „справка за националния състав на органите на НКВД“ с резолюцията на Сталин за това, че там има много евреи. И още една явна фалшивка, отнасяща се за борбата с ОУН в западните области на Украйна, по – точно, отношението към предаващите се бандити и техните помагачи от дребните и средни слоеве на селата. Отношението към такива хора в СССР е било традиционно меко – прощавали на въстаниците, техните помагачи смятали за излъгани и, ако те не били замесени в явни престъпления, не са били изселвани и не ги арестували, а се ограничавали само с агитационна работа. И изведнъж в хода на преписката някой (вместо подпис поставил нищо незначеща завъртулка) решава да информира чекистите с резолюцията на Сталин със следното съдържание (орфографията и пунктуацията са запазени).

„Практиката, установена от работниците на УНКГБ и УНКВД от Ровенска област на Украинската ССР в частта за прощаване на помощниците на диверсантите, терористите и нелегалните е недопустимо и меко казано помага на оуновци и на ръководените от тях центрове.
Съветската власт не може да бъде добра и снизходителна към своите зли врагове и към техните помагачи.Разлика между враговете и помагачите е в това, че едните трябва да се задържат и осъдят, а другите да бъдат подготвени за това…
…Помагачите на диверсантите, укривателите и низовите звена да се арестуват и осъдят. В затворите има място за всички. Да се води на отчет всеки който само посмее да симпатизира на нелегалните…
…Само наказателните акции и силата-това са двата фактора които могат да очистят територията на Украинската и Белоруската ССР от диверсанти и терористи, укриващи се в горите, а също да се вземат подходящи мерки към техните семейства, познати, приятели, другарки, към всеки, който им протяга ръка запомощ. И нищо друго. Този курс трябва да бъде неизменен.
Ние сме достатъчно силни, за да губим и да се огъваме (така е в текста! – Е.П.) пред помагачите на враговете на Съветската власт“.
На всичкото отгоре, в разбърканите чернови има указание от наркома на вътрешните работи на Украйна Мешик за същото и разбира се, със санкция за използване на мъчение! У нас такива способи не са използвани, но ако се разровим в съвременните исторически разработки на украинските националисти, мисля, че там ще изплуват достатъчно.
Налице е съзнателна работа върху версията на Виктор Суворов за принудения Хитлер да нападне СССР, а също опит за компрометиране на националната политика на СССР през сталинския период – и това само в една папка!

Елена Прудникова
От сайта на ВКПБ
Преведе от руски Милчо Александров

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>