1. Директива 45/1, който е завоевание на Голяма Смъртна Гладна Стачка, даваща правото на политическите затворници да се срещат за 10 часа с общо 10 души всяка седмица, да бъде прилагана без да бъдат поставяни условия.
2. Хронично болните политически затворници да бъдат освободени.
3. Да бъде премахнато ограничението за получаване на книги и периодичен печат.
4. Правото на лечение да бъде спазвано.
5. Да бъде прекратено интернирането на политически затворници.
6. Да бъде премахнато ограничението за броя на вещите в килиите.

В началото на съпротивата политическите затворници изразяваха протеста си удряйки по вратите и решетките на килиите си и скандирайки лозунги. На места бяха проведени и седящи стачки в дворовете на затворите и залите за свиждания. Към тези стачки се присъединиха и близки на затворниците. Фашистката власт, която води война срещу народа, както винаги отвърна на съпротивата с репресии и насилие. В края на месец юли десетки политически затворници бяха интернирани в изолационните затвори в град Одрин и Текирдаг, намиращи се в западната част на страната.

По време на тези дълги пътувания от единия до другия край на  страната революционерите биват подлагани на мъчения и унижения. Не им се давана нито вода нито храна, а дишането в тесните бронирани автомобили на съдебна охрана е почти невъзможно.  Освен интернирането властта прибягна и към друга мярка – насилственото вкарване в т. нар. „сюнгерни стаи“. Това са шумоизолирани стаи покрити със специални панели най-често в бял цвят. В тези стаи биват упражнявани психически мъчения, като в много случаи и физически такива – бой, заливане със студена вода и др. „Сюнгерните стаи“ са мъчение, използвано срещу психично болните хора в началото на миналия век във психиатричните клиники в САЩ. След като доказва своята „ефективност“, то започва да бъде прилагано и срещу политическите затворници в страната.

Въпреки жестокостта на олигархията, политическите затворници продължават съпротивата си. От началото на месеца съпротивата придоби нови измерения след като революционерите започнаха да палят огньове в килиите си. Тази крайна форма на протест, при която има повишен риск за самите тях,  бе провокирана от непрестанните репресии и мъчения.  Първи такава акция проведоха революционерките от женския затвор в Истанбул, които запалиха общите си килии на 1 август. Огньовете излязоха извън контрол и предизвикаха пожар, който бе потушен от местната пожарна. При пожара нямаше сериозно пострадали. Акцията успя да привлече вниманието на обществеността и дори на онези, които не знаеха, че има съпротива в затворите. В нощта на 1 срещу 2 август политическите затворнички бяха интернирани в конц. лагера край истанбулското предградие Силиври, където върху тях бяха упражнени брутални мъчения в продължения на повече от 48 часа. Акции по подпалване на килиите се проведоха и в женските затвори в град Синджан, област Анкара и Шакран област Измир, изолационните затвори в Текирдаж, в град Одрин и  град Кюркчюлер област Адана.

И към датата на съставянето на тази статия съпротивата и акциите на революционерите и техните семейства продължават. Наред с това и олигархията продължава с репресиите си. От писмата на политическите затворници се разбира, че освен вече въведените ограничения и репресии се предвижда да бъде забранено и изпращането на писма. По този начин олигархията цели да прекъсне контактите с външния свят и оповестяването на репресиите.

Революционерите са убедени в своята победа, тъй като те не за първи път поемат по трънливия път на борбата зад високите бетонни стени на затворите. Със смъртните гладни стачки от 1984, когато в съпротивата срещу нечовешките изтезания на военната хунта и плановете за въвеждане на затворническа униформа загиват 4-ма революционери, със съпротивата от 1996 година, когато олигархията се опитва да вкара насила политическите затворници в изолационните затвори, наречени „бетонни ковчези“, с Голямата Смъртна Гладна Стачка продължила от 2000 до 2007 година, която е без аналог в историята на революционните борби по света, с която революционерите се противопоставят на изолационните затвори, в които са вкарани насила след клането от 19 Декември 2000 година, политическите затворници членове на Народен Фронт нееднократно доказват, че тяхната воля е по-силна от тази на врага. Със своята съпротива и непреклонност пред репресиите те провалят плановете на фашизма в Турция да заличи завинаги революционните идеи от земите  на Анадола и Кюрдистан.

Днес фашистката власт в Турция, в лицето на Ердоган е повела поход срещу народа, цели да застави всеки, който не мисли като него да му се подчини. В тази война срещу народа, потопила в кръв цялата страна, на прицел са и политическите затворници. Ердоган много добре знае, че ако успее да ги сломи, ще успее да подчини и целия народ. Ето защо съпротивата на революционерите в затворите е от огромно значение за бъдещето на борбата в Турция. Както вече споменахме, и преди него много пъти се опитваха да ги сломят, всеки път се проваляха и си тръгваха от бойното поле съкрушени. Но всички тези победи нямаше да бъдат възможни ако народите на Турция и тези по света не се бяха застъпили за политическите затворници. За това дълг на всеки човек, който е срещу капитализма, фашизма и империализма е да подкрепи съпротивата на политическите затворници на Народен Фронт в Турция.

На този етап всеки желаещ да изрази солидарността си с политическите затворници може да изпрати писмо, или обръщение адресирано до тях, на екипа на сайта „Гласът на Борбата“ на и-мейл адрес: info.borbata@yandex.com. Новини от съпротивата в затворите ще бъдат публикувани на сайта: borbata.16mb.com  Екипът на сайта се ангажира писмата да достигнат до политическите затворници и до техните другари на свобода.

Добър ден на цялата Родина и специални поздрави. Ние сме в зала Аякучо в президентския дворец на Мирафлорес. Днес вторник 17 май поздравявам цяла  Венецуела.

Свиках тази международна пресконференция с медиите, информационните агенции, също така, сега ще установим специална връзка с различните посолства и консулства на Боливарска република Венецуела по света.

Тук присъстват медии, журналисти, интелектуалци, лидери на общественото мнение от различни страни. Поздравявам всички.

В някои страни, като Китай и Индия, вече е сряда, и там са ранни зори. Изпращам поздрави оттук. Надявам се, че сте добре  на разсъмване в сряда.

Също така поздравявам нашия дипломатически персонал, посланиците по  света. Свиках тази международна пресконференция, в един момент, който е много важен  за Венецуела.

В момента Венецуела е обект на систематична, политическа, медийна и дипломатическа агресия, който излиза от нормалните параметри на това, което познаваме през последните 17 години на Боливарската революция.

През тези 17 години ние се сблъскахме, разгромихме и  неутрализирахме различни форми на тази международна агресия, на този международен заговор на силите на световния капитализъм, и излязохме горди защото защитавахме нашата родина с истината, горди защото Венецуела има дълга история на борби за правото на независимост, суверенитет; и правото да съществуваме, да създаваме и да се  управляваме.

Това са 17 години на постоянна борба и ние познаваме методите на интервенционизъм и тънкостите, границите на чуждия имперски интервенционизъм от световната столица на десницата, на световните олигархии. И с този опит и с това наследство, с опита, който ме накара да придружавам Команданте Уго Чавес в продължение на почти седем години като министър на външните работи, мога да кажа, че днес ние сме жертви на агресия: медийна, политическа, дипломатическа и на много сериозни заплахи, на които е била подложена нашата страна през последните 10 години, а може би сме изправени и преживяваме най-тежките в момента.

През последните години, преди две години, през 2014 година, преживяхме една  брутална международна медийна кампания, която придружаваше опита да залее страната с насилие и беше опит да свали конституционното правителството, което аз председателствам, с така наречените гуаримбас /актове на насилие/. Гуаримбас, които предизвикаха смъртта на 43 души във Венецуела, и повече от 900 ранени, както и 300 съотечественици инвалиди, това може да се нарече международно, силно и  настъпателно насилие.

Американската Асоциация на издателите на вестници на  Америка, която може да се нарече международна асоциация на медийни олигархии, реши през месец  февруари 2014 г. да публикува всеки ден една цяла страница срещу Венецуела, срещу боливарското правителство и това начинание продължи един, два, три месеца. Един ден те спряха да я публикуват, защото бяха победени, но те подготвяха всички условия за избухването на вътрешна гражданска конфронтация, която да залее Венецуела с насилие, както го правят на други места  на планетата, например  в Украйна през 2014 година, в Либия през 2011 г. и Сирия от 2011- 2012 г., и това са само примери близки до днешния ден, без да се връщам по-назад в историята.

През тази кампания на гуаримбас, която продължи пет-шест месеца, правителството на САЩ продължи да прилага различни форми на международни сценарии и публикуване на повече от 400 декларации, които се провалиха. Като се започне от президента Барак Хюсеин Обама, Държавният секретар, Началникът на Южното командване, както и всички държавни служители, на които предоставяха микрофони в САЩ  по това време, отправиха безброй предупреждения, заплахи, предсказания, които се опитаха да изпълнят. Ако сравним събитията, можем да кажем, че не постигнаха нито насилие, нито дестабилизация във Венецуела, не успяха да постигнат, без съмнение, това което в други времена биха постигнали.

Но глобалната кампания засили заплахите, призивите за интервенционизъм в нашата страна, които достигнаха върха с изявлението на бившия президент на Колумбия Алваро Урибе Велес, който миналия петък от Маями, придружен от генералния секретар на Организацията на американските държави, призова за военна намеса във Венецуела. Това никога не  се е случвало, никога не се е случвало – да се призовава за военна намеса във Венецуела!

Поради тази причина, сметнах, че е необходимо да свикам тази международна пресконференция, както и свързване с всички наши посолства, защото трябва да се изгради едно контранастъпление политическо и дипломатическо, и да призовем за мобилизация на съзнанието в света в защита на правото на мир, независимост и демокрация във Венецуела.

Венецуела не иска да бъде водена от външни агенти, с вътрешни съюзници като политически фактори, до една ситуация на масово  насилие, което не бе постигнато, тази кампания просто предшества търсенето на оправдания за една обща интервенция в нашата страна.

Вие скъпи сънародници, които ме слушате, познавате нашата твърдост и прозрачност, познавате нашите човешки и демократични ценности, познавате нашия революционен дух и вие знаете, че когато ние отправяме тези предупреждения и разобличаваме, не е за да създаваме аларма и никога не преувеличаваме, нито на йота от това, което ние искаме да предупредим и разобличим.

Има важни сектори от  медийната власт и телевизионни канали в страната, собственици на печатните средства за  информация, замесени в нашите планове, има важни сектори от олигархията, на малобройната олигархия от паразити в тези планове, и днес мога да кажа, че това практически е цялата  венецуелска политическа опозиция, неефективното Народното събрание, некомпетентно, безполезно, доминирано от старата буржоазна олигархия, всички те участват в тези планове.

Сега, тъй като нашият народ се мобилизира, и аз задействах Боливарската  икономическа програма, активирахме се и мобилизирахме всички планове свързани с образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, мисиите, големите мисии, и народът е информиран и бдителен, аз активирах CLAP /местните комитети по доставки и производство/, и ние вървим напред заедно с нашия народ, и нашият народ иска  мир, нито един от техните планове, до момента, не е успял да предизвика провокацията, която търсят, и ние ще направим всичко, което е в нашите ръце, в моите като Президент, и е предвидено в конституцията, за да запазим мира в страната и ще продължим да печелим битката за международната истина. Две основни задачи: да запазим вътрешния мир и същевременно да спечелим битката за истината, за международния мир, уважението към Венецуела, правото което имаме да имаме собствена политическа, икономическа и социална  система, правото което имаме никой да не се намесва във вътрешните работи на Венецуела. Въпросите на Венецуела са на венецуелците, един горд народ защото е син на освободители, и през тези 17 години се научихме да развиваме тази гордост, този бунтовен дух, и когато ни предизвикват от империята, ставаме неукротоми, и когато империята иска да ни налага неща, ние сме неукротими. Така отговарям аз на империята: по никакъв начин няма да постигне целите си, към които се стреми, особено след държавния преврат в Бразилия. Същата империалистическа геополитика, нека никой не се съмнява в това, империалистическа геополитика на завоюване отново на Латинска Америка и Карибите, която се разгръща от страна на империята САЩ заедно с европейските съюзници и затова си траят за преврата в Бразилия, затова се подкрепят и се нахвърлят срещу Венецуела, като смятат, че е дошъл техния момент.

Комплексирани империи, които имат комплекси за превъзходство и вярват, и смятат, че са старите страни на колонизатори, и са старите колониални елити, те са обединяват в своите комплекси за превъзходство, империята САЩ и центровете на капитала, които управляват Европейския съюз, се съюзяват за всекидневна медийна агресия, постоянна, за непрекъснати заговори срещу Венецуела, и венецуелците трябва да знаят това. Аз имам много доказателства тук защото медийната агресия създава условия, за да се оправдае всичко, за да оправдаят всички други агресии.

Латинска Америка познава тези неща повече от 100 години. В историята на човечеството напоследък имаме лъжи, които се създадоха за народа на Ирак и геополитическото решение на империята да завоюва основните страни производителки на петрол от ОПЕК, това е едно геополитическо решение на империята.

Измислиха оръжията за масово унищожение. Това е от една  друга война през 1991 г. Те непрекъснато се обясняваха и обясняваха, и се опитаха да направят преврат, който се проведе във Венецуела в рамките на геополитическия план по маршрута на ОПЕК, да свалят  Чавес преди нахлуването в Ирак, и те успяха, но за 47 часа, след това те решиха да нахлуят в Ирак. Какъв беше резултатът? Ето го: един милион мъртви; един Ирак, където цари тероризъм, разделение и появата на терористични групи, а сега те се нахвърлят върху останалата част от света. Кои са отговорни за разрухата на Ирак? Същите, които атакуват днес Венецуела, същите елити, същите средства за масова информация, и да не говорим за лавините от хора, които се опитват да търсят убежище в Европа и които предизвикаха най-голямата хуманитарна криза след Втората световна война 1940-1945.

Те искат да се предизвикат хуманитарна криза? Потърсете я в собствената си страни. И кой предизвика кризата, така че хиляди иракчани бягат от тероризма? И кой унищожи Либия например? Кой извърши нападение и бомбардировки? Над 20.000 въздушни нападения, и казват, че това е предизвикало повече от 100 000 мъртви само в първия етап на въздушните нападения, това са невинни мъже и жени. Ние видяхме Триполи, целият е разрушен. И сега кой управлява в Либия? Кой унищожи Либия? НАТО, същите които са в Европейския съюз, които всеки ден публикуват декларации срещу Венецуела. И кой подкрепи и аплодира бомбардировките срещу Либия? Правителството на САЩ с 20 хиляди въздушни нападения. И кой управлява днес Либия? Хаосът, терорът, разделението и смъртта. И къде са тези, които аплодираха нападението на САЩ в Ирак? Мъртви. Защото когато империите пристигат, идват срещу всички, понякога идват първо за предателите, които са им предали земите си.

Сирия, нашата сестра Сирия, обичаната Сирия, историческата Сирия, която се съпротивлява с президента Башар ал-Асад, която отново си върна Палмира и всички територии, за да се върне отново мирът. А сега дойде и  хуманитарната криза на Европа, за сега с повече от един милион бежанци, които идват от къде? От северна Африка с унищожаването на Либия, Ирак, Афганистан и Сирия. Хиляди и  хиляди са бежанците, мнозина от които умират от студ, много умрели, като тези починали  деца, които сме виждали по международните телевизии, удавили се в Средиземно море, което се превърна в огромно гробище.

Това е геополитиката на империята в света: да завоюваш и отново да завоюваш, и там където не може да доминира, да се насърчава разделението и хаоса, което те  направиха точно сега с Бразилия, която е наш брат, нашата могъща Бразилия. Ние го казваме с гордост, защото ние се чувстваме като братя с хората от Бразилия, ние го знаем много добре. И какво направиха с Бразилия? Да спрат, да спрат Бразилия, тази Бразилия, която започна да се изявява като велика сила на мира, на съюза, на интеграцията, на споделеното развитие оттук от Южна Америка, и която заедно с Венецуела и нашия Каманданте Чавес създадоха УНАСУР и СЕЛАК и тръгнаха по света и създадоха БРИКС, и започнаха да мечтаят за една нова монетарна система, тази Бразилия бе спряна с държавен преврат.

“Там където не можеш да управляваш, разделяй и създавай хаос” и това направиха със свалянето на Дилма Русеф, по един несправедлив начин, незаконен, прибързано, с една абсолютно неправомерна мярка по отношение на обвиненията, които нямат основание.

Сега казват, че се насочват към Венецуела. Ние от Венецуела наблюдаваме и предупреждаваме за цялата тази кампания.

Тази кампания я има в много центрове, един от тях е Мадрид. Изглежда, че това е залегнало дълбоко в елитите и олигархията на Испания, това че нашите дядовци, начело с Боливар, с пушките на бедните от Апуре, Португеса, Кумана, Каракас стигнаха до Аякучо и ги изгониха. Това е заседнало дълбоко в историята на тези олигархии и не могат да го забравят, ужасяват се само при мисълта за Симон Боливар, като чуят името му у тях предизвика ужас, както ако се покаже дървен кръст на вампир. Това е нашият кръст на съдбата, боливарският идеал, ликът на Боливар.

Ние продължаваме да наблюдаваме и продължаваме да изобличаваме всички кампании.  Поздрав на всички международни медии и на журналистите на всички национални медии, добре дошли. Поздравявам също специално поканените,  доктор Рохе Родригес,  Министър на външните работи, Ектор Родригес Кастро, лидер на Патриотичния блок,  генерал Владимир Падрино Лопес, скъп брат, присъстващите депутати, Виктор Каро, Елвис Аморосо, другаря Министър на културата, заместник председателя на планирането, Председателя на правителството на Каракас, всички оператори, техници, погледнете тази кампания, някой може да се запита каква е причината за нея. Ето я тук, погледнете първата страница на вестник АВС в Испания от вчера, вярвам,  че няма нито един вестник във Венецуела, който да направи такава хубава моя снимка, забранено е, но в АВС е непрекъснато там, аз мисля, че мога да се кандидатирам за изборите на 26 юни, и залагам че ще спечеля, защото ме показват по телевизията, в пресата, това е обсебваща идея, наистина обсебваща! Вие гледали ли сте Фатално обсебване? Това е именно фатално обсебване, което олигархиите и испанският фашизъм имат. Вижте: „САЩ предвиждат, че Мадуро няма да довърши мандата. Венецуелският президент с все по-малка подкрепа за режима взема отчайващи мерки, за да задържи властта” вестник АВС, понеделник 16.

Вие може да отворите АВС и в него можете да намерите всичко, което искате, той е пред мен. Вие отваряте АВС и виждате „Ню ЙОРК ТАЙМС посвещава своята първа страница на маниакалния и неспособен Мадуро и неговия делириум за конспирации” и това е придружено със снимка, където съм показан като маниак и луд. Това е част от манипулациите, даже графиката. Това е АВС от Испания: „Мадуро нарежда да се нападат предприятията, които се спрели производството” Да се нападат? Разбира се, венецуелският народ може да си направи заключенията за всички тези кампании, всичко това е брутално. На нас ни е трудно да се борим в Испания, защото е брутална лавината от атаки по радиото, пресата, и телевизията всеки ден. Но сигурно имат някакъв интерес, нали? Някои казват, че е вътрешна политика, защото ще загубят изборите срещу левицата, ние нямаме нищо общо с това. Действащите лица във всяка страна имат своите причини да съществуват.

Ето какво публикува „Еl Paìs”: „Извънредно положение във Венецуела”,  редакционна статия, написана от собствениците на вестника. Сигурен съм обаче, че  зад статията стои някой венецуелски милиардер, който живее там; дори се досещам кой е. В Испания се преместиха да живеят група венецуелски измамници, живеещи в богатите предградия на Мадрид, хора с много пари и състояние. Те искат да направят контрареволюция срещу Венецуела, и от Испания да действат като опозиция, харчейки парите на шепа глупави олигархии. Защо  испанските данъчни служби, известни със строгостта си, не прегледат  сметките на тези мошеници, и ще се натъкнат на интересни данни, и ние бихме им съдействали. Говорим за самонадеяни, задоволени лица, наели най-добрите правни фирми в испанския елит и намерили място сред най-добрите от испанските бизнес лобита. Точно тези лица не почиват нито ден, нито в Мадрид, нито в цяла Испания, за да готвят кампания срещу собствената си страна. Веднага предоставяме имената им. А вие сами  можете да си представите кои са те.

Тези дни  „El País” излиза със заглавие: „Извънредно положение  във Венецуела.  Mадуро трябва да приключи с тези популистки изпълнения.” Тази демократична революция, която възникна чрез прекрасен конституционен процес, и която трансформира икономическата, социалната, политическата реалност във Венецуела, и която беше инициатор на 16 нови организации за интеграция, които трансформираха нашата Америка, това ли е популистко изпълнение срещу расистките обиди от  „El País” и Испания? „Mадуро трябва да сложи край на популистките си изпълнения и да остави да управляват   тези, които народът сам си избере.”  И кои са избраните от народа? От 23-ма  областни губернатори 20 са избрани от революцията, от народа на тази страна! А кметовете? О да, тъй като те  косвено спечелиха 2 изборни процеса от общо проведени 20? Така се заплюва истината за една страна. Тук това вече е ежедневие. Представям си как някой става сутрин и отивайки на работа си купува вестник от будката, където прочита във вестник „Ел Мундо”: „Mадуро  показва военна мощ”. Какво е това?! Къде е смисълът на думата „истина”. Сякаш Испания няма проблеми? Сякаш Испания няма вътрешни проблеми? Не води ли в момента Испания президентска кампания? Или този ден няма други новини и затова тази испанска медия излиза с огромното заглавие: „Mадуро показва военна мощ на фона на появилите се информации за преврат, идващ от неговите собствени редици”. Тоест, аз сам ще си организирам преврат? Тоест, всеки може да говори каквото си иска. „Армията е готова за всякакъв сценарий”, предупреждава испанският вестник. В Испания няма ли социални проблеми? В Испания няма ли проблеми със заетостта, сигурността на работното място, доходите, сигурността, здравеопазването, образованието или Испания е истински рай? Ето тук сега гледам редакционната статия в „Ел Мундо” от 16 май: „Венецуела е на ръба на социална експлозия”. Същото, което крайната десница върши във Венецуела, заплашвайки страната ни… А на страница 20 от същия този вестник, четем: „Mадуро показва мускули. Президентът на Венецуела мобилизира въоръжените сили, купува бойни хеликоптери и изтребители”, (смее се) – Кога пристигат? На фона на кризата и в търсене на начини как да се справим с  извънредното положение и с опозицията… Давате ли си сметка, че това което се подготвя, е същият сценарий, който вече видяхме в Либия с Кадафи, за да кажат някой ден след това, че Мадуро изкара  изтребители, хеликоптери и танкове, за да стреля по опозицията, за да се появи основание за външна военна намеса във Венецуела. Това е един и същ сценарий,  нещо много сериозно и затова аз призовавам света, добрия свят; тези, които искат мир.

Венецуела се бори за  мир всеки ден, като изключва каквито и да е  сцени на насилие, които да  оправдаят чуждестранна военна интервенция. Те вярват, че е дошло и нашето време, след преврата в Бразилия, и всичко това е международна кампания, която крои планове и намерения, изгражда психологически профил, който се стреми да  изостри чувствителността на хората по света, и ако един ден нещо се случи във  Венецуела, някакво насилие или конфликт – перфектно, тогава те ще атакуват, ще оправдаят действия, както вече веднъж се случи на 11 април 2002 г., когато  сътвориха засада срещу народа и после, под ръководството на самия Аснар от Испания, излязоха  със становища как Команданте Чавес е избил хората си, а по-късно, за да оправдаят действията си, планът им беше да покажат как самият Чавес е убит при задържането му. Това е начинът на действие на тези олигархии, на тази империя. Ето тук е другата империя. Вестник „Ел паис”, десен вестник, публикува снимка и под нея текст: „Чависткото правителство предупреждава, че няма да позволи провеждането на референдум за отстраняване на Президента. „Режимът на Чавес отхвърля провеждане на консултации за свалянето на Мадуро от власт”.  Wikileaks вече разсекретиха много документи по повод случващото се във Венецуела.

А националните ни медии или по-скоро антинационалните, подкрепят тази международната анти кампания срещу Венецуела. Един от тези ежедневници е „Ел Насионал”. Вижте какво публикува той, цитирайки The Washington Post: „Венецуела отчаяно се нуждае от външна политическа намеса”, а в същия тон с подобни заглавия излизат The New York Times и други американски издания. Казват, че The New York Times е като Държавен вестник на Белия дом, което не е никак далеч от истината. Казват, че „Вашингтон пост” е официален вестник на Пентагона, а The Wall Street Journal е официален вестник на финансовата власт, военните, индустрията, финансовата и медийна власт, които дори и в упадък, са  способни на всичко. Казвам в упадък, защото  имперската сила е в исторически спад, но е способна на всичко и само преди няколко седмици президентът на САЩ Барак Обама преподписа Указа за обявяването на  Венецуела като необичайна и извънредна заплаха за Съединените щати. Доста гласове се надигнаха срещу този Указ, всички държави членки на UNASUR, всички правителства от съюза CELAC, 120 правителства от Движението на необвързаните, 143 правителства от G-77 и Китай, и толкова много декларации на интелектуалци, 21 социални и политически движения, но – не, всичко това не бе достатъчно, за да зачетат световното мнение, суверенитета на един народ. И най-лошото от всичко, за нас, за вас, скъпи сънародници, които ме слушате тук във Венецуела е, че лично трябва да се свържа с тези международни медии, тъй като кампанията срещу нас се засилва.

Аз гледах новините малко преди да сляза, кампанията е повсеместна. Смятам, че телевизионните медии се приближават до сценария от 2002, виждам, че тенденцията е в тази посока, те се включват в една дирижирана, нагласена кампания, изпълняват обща програма. Аз имам същата видео-система, която има доктор Хорхе Родригес, наблюдавам едновременно всички телевизионни канали и по този начин човек си дава сметка, че е в ход една и съща програма до най-малкия детайл: първите четири новини на частните новинарски канали бяха идентични и излъчени по едно и също време, координация и ефективност, която може да бъде постигната от една велика сила, която стои отзад за да шантажира, да подчинява и да доминира. Добре, че ние имаме опита от предишните битки и притежаваме силата, което ни позволява да защитим истината и един толкова прекрасен проект като Боливарската Революция.

Така че цялата тази кампания има един команден център, една ос, която е Мадрид- Маями-Вашингтон, но има също така център за планиране на действията, лобита, сила, финансиране. Този център се намира във Вашингтон, осъществява се една световна кампания, сред приоритетите на всички посланици на Съединените Американски Щати в страните, в които са акредитирани, е да работят срещу Венецуела и да й причиняват вреди. Натискът, който се осъществява върху правителствата от Латинска Америка и Карибския басейн срещу Венецуела не познава аналог през последните 17 години. Аз съм в постоянен контакт, получавам специални новини и разбира се разменям секретни писмени съобщения с президенти, министър-председатели от цяла Латинска Америка и Карибския басейн и всички те, както и наши приятели от Външните министерствата на страните от Латинска Америка и Карибския басейн, ни информират за интензивната дейност на посолствата на САЩ, които упражняват натиск върху президентите, министър-председателите, преследват и затрудняват външните министри. Това е едно безумно поведение. Чуват се гласове, че „Времето на държавните преврати остана в миналото”. Но за една империя това време никога не свършва, тъй като тяхната цел е да господстват, да ни подчинят, да си възвърнат властта, която притежаваха по време на целия XX век и която загубиха през XXI век и така ще бъде завинаги, но тази страна никога няма да я подчинят и няма да я управляват никога повече нито северноамериканската империя, нито някоя друга имперска сила, ние никога повече няма да им го позволим! Нашата Америка се подготвя за една нова народна вълна от революции и ние ще я видим. Със собствените си очи ще видя как тази нова вълна се надига с повече съзнание, с повече сила, с повече яснота. Това е видно от кварталните улици, от градовете, от селищата, от провинциите на нашата Америка, усеща се силата на новата вълна, която се надига и Венецуела ще бъде в челните редици. Братя и сестри, ние винаги ще бъдем начело с нашите идеи, с нашия морал, с нашите мечти, с нашия Боливар, с нашия Чавес. Няма да могат да ни пречупят с тази война от конспирации и кампании нито в този час, нито когато и да било. Заради това организирахме тази пресконференция и се радвам, че имаме връзка чрез Скайп, Перископ и чрез социалните медии, за да можем да чуем различни мнения и предложения. Например, преди да вляза тук за пресконференцията, получихме следните новини, ще говоря накратко, от Богота, Мадрид, Маями, за кампанията през първите четири месеца от тази година, темите са смяна на правителството, икономическа криза, несигурност, жестокост, политически затворници, конфронтация на властите и т.н., и т.н. Негативни новини за Венецуела в следните три града: Богота, Мадрид, Маями – 97%. Обърнете внимание през тези четири месеца на пресата като имате предвид влиянието, което има Богота в Колумбия, Мадрид в цяла Испания и Маями, чието влияние е голямо и излиза извън границите на този северноамерикански щат. Бяха разпространени 1315 новини, 1315 съобщения, състоящи се от цели страници. Няма друга държава, нито друга тема или информация, свързана с държавата или града, в който се съобщават тези новини, която да е заслужила повече внимание, от Венецуела. Нима това е нормално? Не е, това е кампания за подготвяне на условия за масивна агресия срещу нашата Родина. От тези 1315 съобщения в пресата само в 25 се споменава за Боливарския Икономически план, който както знаете е в центъра на нашето внимание. Ако организираме седмично по 10 обществени събития, а те често са и 10, 12, 15, само 7 от тях са във връзка с Боливарския Икономически план.

Всъщност от 1315 съобщения с различна тематика само 25 са свързани с Боливарския Икономически план, и от тях само две бяха позитивни, тъй като се отнасяха до откриването на лифта в щат Мерида. Трудно е да се говори негативно за един лифт, особено когато неговата снимка е толкова красива, и когато се каже, че е най-големият лифт в света как може да реагира човек? Сигурно ще кажат: Това е част от цирка, който Мадуро сътвори, изграждайки един лифт за 12,5 милиона, творение подобно на това на египетските фараони, част от един цирк, който кара народите да забравят проблемите. Сигурно в някои от тези съобщения са включени тези постоянни коментари, част от тази безконечна кампания на омраза към Венецуела, защото това, което се внушава, не е нищо друго, а омраза към нашата страна. Цялата тази кампания заслужава ние да направим контраофанзива от нов тип и сега аз използвам случая да отправя призив към всички честни хора, към всички лидери, до които ще достигне това съобщение, изпратено от Венецуела. Венецуела иска мир, Венецуела е ключов фактор за сътрудничество и стабилност в района на южноамериканския континент, Карибския басейн и Централна Америка. Венецуелската дипломация има за основна задача постигането на мир чрез равенство, справедливост, интеграция. Венецуела има право да живее, да израства, да се развива, да разрешава своите проблеми, да ги превъзмогва и от Венецуела ние отправяме призив за световна солидарност към лидерите, към социалните движения, към президентите, към министър-председателите, към правителствата от целия свят. Във Венецуела е поставен на карта мира на тази Америка и се разиграва бъдещето на нашата собствена независимост през този XXI век. Заради това ние от Венецуела изискваме да бъде прекратена кампанията за преследване, за отправяне на заплахи, медийната кампания за омраза и за манипулиране на достойния живот на един народ, който работи и обича и иска да продължи да обича своята земя, своята родина и история. Да бъдат прекратени кампаниите, предизвикани от Севера и от национални фактори в ущърб на нашата страна! Трябва да защитим правото на нашата държава да създаде своя собствена социална, политическа и икономическа система! (Аплодисменти). Тази система е проста, описана е в примерния конституционен процес (показва Конституцията). Понякога чувам глашатаи от САЩ, които претендират за нещо, което нямат в собствената си държава. Защо не отворят един конституционен процес в САЩ и не предоставят правото за решения на народа на САЩ? Ние бихме могли да предложим на управляващите на САЩ едно предизвикателство от том 3, глава IV, членове 62-74.

Защо на народа от Съединените щати не се предостави ролята на главен участник в демокрацията? И така, аз казвам на всички онези, които се опитват да ни дават уроци по демокрация, права на човека и политически права. Това е нашият модел, той е толкова силен, че ние бяхме в състояние да понесем безброй нападки, кампании, лъжи, година след година. Сега отчаянието премина всякакви граници, които са ни известни, мога да го оприлича на отчаяния рев на едно чудовище, което вярва, че само като го чуем  всички трябва да се разтреперим, да коленичим и да се предадем.

Тъй като никой не се отказва, ние ще се борим за това тази суверенна, демократична и хуманна Конституция да се запази и да надделее над всякакви обстоятелства, които могат да възникнат. Ще кажа на нашите братя по целия свят: независимо от каквито и да било житейски обстоятелства, независимо от обстоятелството, че съм Президент на Републиката, че хората чрез гражданско – военния съюз ще запазят тази суверенна Конституция въпреки амбициите нашата родина да бъде продадена или предадена. Всички венецуелци трябва да приемем това с почтеност, с чест, с по-високо съзнание, с благородство, с любов към всичко, принадлежащо на нашата нация.

Вече има достатъчно исторически обстоятелства, пред които бяхме изправени. Затова исках да направя тази пресконференция с международен характер, за да отворя един прозорец. Нека от едно кътче от този прозорец, който искаме да отворим към света, да влезе живителна светлина, и аз съм сигурен, че силите ще бъдат обособени така, че Венецуела с международното присъствие до себе си ще може да неутрализира всички тези атаки, всички тези заплахи и че ние ще можем да пречупим тези обстоятелства, които създават условия в страната за една пряка интервенция, на която нашият народ знае как да отговори.

Чрез този малък отворен прозорец моля за пълната подкрепа на социалните движения, на лидерите, които да разкажат истината, и Ви моля, г-жо Външен Министър, г-жо Вицепрезидент, колеги от висшето политическо ръководство, да повишим качеството и капацитета на комуникациите в международен план, за да може светът да се събуди и да види тези нелоялни атаки, както и да прозре, че се извършва подготовка на почвата за военна намеса във Венецуела. Знам какво говоря и не само това, което виждате, че ще бъде достатъчно, но и това, което не виждате. тези дни. Наскоро нашите военновъздушни сили и Боливарската военна авиация откри незаконно влизане за необичаен шпионаж на Бoинг 707 E-3 Сентри, което е една система за предупреждение, за въздушно наблюдение АУАКС, която притежава всички механизми за електронен, както и за други видове шпионаж.

Всички говорят за това, така че нека да започнем. Аз ще освободя националното радио и телевизия 33. Исках да обобщим този набор от изстъпления срещу страната, абсолютно несправедливи и непропорционални нападения, на отчаяна лудост, медии, политика, заплаха, военните планове и също хайки. Ето защо ние сме направили решенията, специални мерки ще ни гарантират, и ние ще гарантираме доброто управление, мир, цялост на страната ни, и особено правата на нашите хора. Така че аз отивам да освободя национално радио и телевизия. Ние продължаваме в тази интерактивна конференция ден преса и да кажем сбогом на нашите хора, наричайки го най-висок войнствен морал. Защитавай истината на Венецуела ние гарантираме мира и печелим всеки ден, за да се гарантира упражняването на нашата конституция, правата на нашите хора и вечна независимост на страната на освободителите! Венецуела, добър ден на всички, и да останем в редовното предаване на телевизионни канали Venezolana и тези, които искат да го излъчат или да го видите по Periscope. До победата винаги! (Възклицания на Venceremos!, ръкопляскания) Този тип самолети се използва от САЩ за подкрепа на комуникациите на въоръжени групи в зони, където има войни или за подготвяне на условия за деактивиране на електронно оборудване за работа на правителството, на въоръжените сили или на икономиката. Това е смъртоносен самолет с технически възможности в областта на комуникациите и освен това за шпионаж. Този самолет извърши военни нахлувания, по повод на които ще бъде протестирано пред правителството на САЩ. На 11 май тази година в 6:09 той е бил открит от наши самолети и нашите смели войници от въздуха отидоха при него, за да го изгонят от нашето въздушно пространство. Също така на 13 май тази година точно в 06:03 самолетът отново нарушава въздушното пространство на страната ни.

Някои елементи, които искам да разкрия в хода на тези дни и тези седмици: Нашите Боливарски Национални въоръжени сили са сили за мир, твърдо установени върху конституционните и морални боливарски принципи, те са Боливарски, Чависки Национални Въоръжени Сили с ясно съзнание за своята историческа роля. Също така всички тези атаки не са незначителни, те са хор от заплахи, от лъжи, защото смятат, че им е дошло времето. Може би наистина е дошъл моментът за нова  революция, нова революция, и ние във Венецуела сме подготвени да направим още една революция за утвърждаване на независимостта, суверенитета и правата на нашия народ, винаги спрямо конституцията. Решени сме да се борим.

Ние участваме в битката за тази страна. Това не е време за предателства или за предатели, а е време за лоялност и за любов към всичко наше, към нашата история, за правото ни да изграждаме и да се самоизграждаме, както и да правим грешки, които имаме право  да допуснем като свободна страна, да ги коригираме, да научим по време на историческите процеси как да изградим своя собствена система, нашата собствена, не такава, която ни се налага, или такава, за която искат да съобщят в цяла Америка, в целия свят. Аз съм подготвил видео, знаете ли? Хайде да го пуснем, за да приключим с тази така важна встъпителна част. Ние ще трябва да приключим с тази много важна встъпителна фаза. На това видео ще станете свидетели на най-различни заплахи, както и някои от личностите, които ежедневно подстрекават, стрелят и атакуват страната ни.

Отправям призив към съвестта на хората за национално единство, за обединяване на цялата ни страна, за обединяване на целия ни народ, за абсолютно обединяване на Боливарските Национални Въоръжени Сили, и за гражданско-военен съюз, за да бъде постигнат мир и да се консолидира това време за тежко изпитание за Боливарска революция и страната ни. Ние ще видим това видео и веднага ще преминем към въпросите на присъстващите международни медии към размяна на мнения и въпроси, които ще идват от различни страни по света.

Видеото е пуснато. Имате синтетизирано резюме на два момента, когато ние сме изправени пред сходни обстоятелства и директни заплахи: Обама; Аснар, който като президент подкрепи преврата от 2002 във Венецуела и инвазията в Ирак, той беше поддръжник на инвазията в Ирак, вие ще видите този престъпник Алваро  Урибе Велес, екс-президент на нашата братска Колумбия, наркотрафикант и паравоенен, как отправя призив за военна интервенция или както го видяхме в Туитър акаунта на г-н Рамос Алуп. Наскоро публикува, туитна отново една личност, наречена Рафаел Полео, за когото знаете, че е агент на ЦРУ в продължение на 50 години, един човек, много добре информиран за всички конспирации и безчинства на ЦРУ на континента, който казваше, че Венецуела със сигурност ще свърши като Доминиканската република през 1965 г. и това изказване беше направено  в същия ден, когато Урибе отправи заплаха за военна интервенция срещу Венецуела и го туитна отново в своя официален Туитър акаунт на Председателя на Народното събрание г-н Рамос Алуп.

Всичко върви в тази посока. Така че нека да започнем. Аз ще освободя националното радио и телевизия. Исках да обобщя тази поредица от изстъпления срещу страната, абсолютно несправедливи и непропорционални нападения, пълни с отчаяна медийна и политическа лудост, със заплахи, военни планове и военни хайки. Ето защо взех решения, както и специални мерки, които ще ми гарантират и ще ни гарантират доброто управление, мира, запазването на целостта на страната ни и особено правата на нашите хора. Ние продължаваме тази интерактивна пресконференция като казваме довиждане на нашия народ, призовавайки го към възможно най-висок борчески морал. Да защитим истината за Венецуела, да гарантираме и да печелим мира всеки ден като гаранция за упражняването на нашата конституция, за правата на нашия народ и за вечната независимост на страната на освободителите! Добър ден Венецуела, останете с редовното предаване на Венесолана де Телевисион и с тези канали, които също го отразяват, за да го видите и чрез Перископе.

До победа завинаги! (Възклицания: „Ще победим!” Аплодисменти).

До депутатите от всички

парламентарни групи

Чрез БТА

до всички средства

за масово осведомяване

Българската Комунистическа Партия и Българска Работническа Партия /комунисти/ остро протестират срещу внесения от десните депутати Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров законопроект за допълнение на Наказателния Кодекс за забрана на комунистическата идеология, пропаганда и символика.

Противно на мотивите, изложени от вносителите, този законопроект ни противопоставя на демократична практика на Европа и ни изравнява с бандеровския режим, незаконно инсталиран в Киев. Виждайки провала на неолибералната политика на „прехода” и все по-нарастващото недоволство от него на преобладаващата част от българският народ, вносителите се връщат към пещерния антикомунизъм и маккартизъм, приповтаряйки отдавна компрометирани и отречени заклинания. Вероятно по този начин целят и отвличане на вниманието от постоянните скандали, тресящи „реформаторската” парламентарна фракция.

Крайно манипулативно вносителите на законопроекта се опитват да представят като „жертви на комунизма” и унищожен „интелектуален елит” и „цвят на нацията” справедливо наказаните от създадения по указание на Съюзническата контролна комисия народен съд над военопрестъпниците, обявили война на САЩ и Великобритания като членове на антихитлеристката коалиция на демократичните народи и станали по този начин причина за бомбардировки над София и редица други градове, причинили хиляди човешки жертви след цивилното население и огромни материални щети; и изложили на риск самото съществуване на България като суверенна държава.

С този законопроект вносителите ясно показват, че са идейни потомци на идеологията на Третия райх. Знаем, че забраната на комунистическата идеология в нацистка Германия, както и от други подобни режими, в крайна сметка доведе до милиони човешки жертви в пожара на световната война. Немислимо е да се отъждествяват палачите и жертвите. Недопустимо е да се приравнява към фашизма идеологията, освободила в крайна сметка света от кафявата чума!

Колкото и да се напъват домораслите ни последователи на д-р Гьобелс и сенатор Джоузеф Маккарти, те не могат да спрат прогресивния ход на историята чрез практиката на „лов на вещици” от „светлото” средновековие. За тях с пълна сила важат думите на народния поет Иван Вазов от Епопея на забравените „Левски”:

„Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира…”

Настояваме още при разглеждане в законодателната комисия този проект да бъде категорично отхвърлен като внесен с неверни и манипулативни мотиви и противоречащ на демократичните принципи за плурализъм на мненията. Ако въпреки всички разумни доводи, той все пак бъде гласуван в пленарната зала и влезе в сила, той ще бъде отречен от Историята!

Председател на ЦК на БКП

Владимир Цеков

Първи секретар на ЦК на БРП/к/

Иван Воденичарски

2.  При това ICOR издига следните искания и лозунги:

Международно правно признаване на Рожава и нейните органи на самоуправление като легитимен представител на сирийското кюрдско население! Незабавно прекратяване на ембаргото срещу бойците на ПКК и PYD.

Незабавно прекратяване на всякаква политическа, икономическа, военна и логистична помощ за Ислямска държава!

Забрана, ефективна борба срещу и международно осъждане на фашистката Ислямска държава и всички фашистки организации!

Отмяна на забраната на ПКК!

Хуманитарна помощ на засегнатото кюрдско цивилното население и особено бежанците!
Оръжия за YPG и други сили на кюрдските партизани, особено ПКК!

Долу ръцете от Рожава! Свобода за Кюрдистан!

За право на самоопределение на кюрдския народ!
Да живее борбата на кюрдския народ за национално и социално освобождение!
Да живее международната солидарност!
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
Пролетарии от всички страни и потиснати народи, съединявайте се!

3.  ICOR и нейните организации-членки да развиват и поддържат интензивна практическа работа на солидарност. Това включва наред с другото:
* Събиране на дарения и хуманитарни стоки
* Насърчаване на медицинската помощ (събиране на лекарства, мобилизиране на лекари за вътрешна хирургия, привличане на независими лекарски организации като „покровители“ на кюрдското медицинско движение
* Подкрепа на идеята за „международна коалиция срещу Ислямска държава“ с международна група от делегации и наблюдатели в региона
* Изпращане на международни хуманитарни бригади на ICOR за медицинска помощ, за възстановяване и други обществени задачи.

4.  ICOR и членуващите в нея организации да разгърнат обхватна работа на протест, съпротива и сред обществеността докато се разреши ситуацията. Тя подкрепя или инициира боеви акции на солидарност, протест и съпротива и интензивно да прокламират сред работническата класа и широките маси в техните страни и да разпространяват духа на пролетарския интернационализъм. За тази цел те да търсят тясно сътрудничество с кюрдски мигрантски организации.
Работата сред обществеността включва също
* Публичното обявяване на значителни постижения в Рожава в борбата за свобода и демокрация, за освобождението на жените и за дружба между народите.
* Пропагандиране на кюрдската освободителна борба и отхвърляне на всяко подбуждане към тероризъм

* Разяснителна работа за истинското развитие в Кобане и Рожава и империалистическите машинации, в съчетание с антифашистка възпитателна работа
* Разпространението на независими революционни позиции на ICOR срещу империализма и за революционното събаряне на капиталистическата експлоатация и подтисничество в Световни обединени социалистически държави
Най-важното международно средство за това е сайтът ICOR и неговото активно използване.

5.  С нашите партньори от кюрдската освободителната борба се стремим към споразумение, което съдържа и нейния ангажимент за сътрудничество, отначало по-специално по отношение на постоянно информиране на ICOR отвъд буржоазните информации (информация, статии за сайта на ICOR, и т.н.).

Подписано от 26 партии и организации – членове на ICOR

Приета единодушно,
София, 21. Март 2015

  Това е дело на злонамерени субекти срещу БКП.

Политбюро на ЦК на БКП

Уважаеми другари работници, от началото на контрареволюцията в България, Българската комунистическа партия предупреждаваше и продължава да предупреждава българския промишлен пролетариат, че той не е необходим на империалистите  и техните лакеи. Защото те се страхуват от революционните му традиции. Умишлено в нашата страна се развиват сектори, които са свързани с услугите, като по този начин се развива лакейския нагон. Спекулата, лихварството, клеветата, проституцията на всички нива, алкохолизма, наркоманията, зрелищата, корупцията, хроничната безработица, нацизмът, криещ се под най-различни имена и който разяжда единството на нашия народ, бандитизмът, явните грабежи на обществена собственост, унищожаването на селското стопанство, спъването под най-различни предлози на здравеопазването, образованието, съсипването на армията (разбирайте суверинитета) я превърнаха  в изпълнител на империалистически поръчки, нямащи нищо общо с националната сигурност – това са прехвалените Западни „демократични” ценности на съвременния фашизъм, наричан за благозвучие „глобализъм”. След ликвидирането на другите стратегически промишлени производства посягат и на немислимото на ВПК. Немислимо е за хора със здрав разум, но  нашите бандюги са готови да го разпродадат на парчета, т.е. да голиквидират. За някакви си жалки комисионни са готови да продадат и майка си, и баща си. Готови са, както и преди, при други случаи, да жертват вас и вашите семейства в стремежа си за някакви печалби.

Защо в България империалистите и техните лакеи безнаказано развързват пояса си, а в Гърция, която се оказа също така ограбена – не могат?

Защото в България работниците се отказаха от най-мощното си идеологическо и организационно оръжие, своята партия – Българската комунистическа партия. Защото в България работниците се отказаха от своя класов единен БПС (Български професионален съюз). И така останали без боен авангард и с опортюнистични (съглашателски) профсъюзи, които разглеждат съдбите на членовете си, не от техните потребности, а в контекста на буржоазните печалби – водят отчаяна безнадеждна, стихийна борба, която предизвиква само усмивките на техните врагове . Време е работниците да осъзнаят, че когато комунистите казват за империалистите и техните български блюдолизци, че са им врагове- не става въпрос за „клише”.  Това не е „комунистическа пропаганда”, а неопровержимо битие.

А защо в Гърция тези безобразия са невъзможни?

Защото пролетарските и полупролетарски маси и слоеве застанаха зад своята КПГ, която вярна на марксистко-ленинските си принципи организира, заедно с класовите профсъюзи ПАМЕ и студентите, борбата на гръцкия народ срещу набезите на империалистите от ЕС, САЩ , гръцката олигархия и плутокрацията.

Когато ние заявяваме този очевиден факт на народа, буржоазните пишман „анализатори” декларират: „…ама КПГ никога не е управлявала, а БКП се е провалила…”  Съветваме тези негодяи да се опитат да кажат това на гръцките другари, които прекрасно знаят как е живял нашият народ, дори и по времето на ревизионизма. И ако случайно им остане някой зъб в устата, може пак да фъфлят мизерната си сага за лошите комунисти.

И така, сега накъде?

Макар и късно, работниците заедно с икономическите си искания, могат да поискат отстраняване на буржоазното правителство, т.е. време е да поставят и политически искания. А по време на следващите избори могат частично да поправят грешката си.

Но основното в тяхната, в нашата борба не са просто изборите, а изграждането на  нова НРБ с работническо-селска власт. РАБОТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ ЩЕ ИМА, КОГАТО ИМА РАБОТНИЧЕСКА ВЛАСТ!

Комунистическа правда

http://www.bcp.dir.bg

Скъпи колежки и колеги,
За пръв път в историята на 14. ноември 2012 г. Европа ще преживее трансгранична генерална стачка. До сега има призиви за това в Португалия, Испания, Кипър и Малта, както и предложения в Гърция, Италия, Великобритания и няколко други страни. Движението за генерална стачка в цяла Европа набира скорост! Ние призоваваме да се работи за обща генерална стачка и да се вземе инициативата за това в профсъюзите. Да обединим силите на 14. ноември. Към това включваме и заплануваните за 17. ноември протести в цял свят за образованието.
Блокирането на завода от колегите от Форд в Генк (Белгия) може да изпрати сигнал за пътя на работническата офанзива. Промишлените работници а гръбнакът на общоевропейската борба срещу прехвърлянето на тежестите на кризата върху работниците и масите. Стоманодобивниците в Аспропиргос (Гърция) и Флоранж (Франция), миньорите от Астурия (Испания) и Сардиния (Италия), автомобилостроителите от Опел, Пежо-Ситроен, Фиат, Ивеко, НедКар, а сега и Форд поемат борбата.
„Тройката” са само трима, те действат по поръчение на шепа свръхмонополи, но ние сме стотици милиони! Защо да не можем да станем по-силни от тях? Искаме обществен строй, в който работническата класа е на власт, в който икономиката служи на потребностите на масите и е в хармония с природата. За това трябва да бъде премахнат капитализма и да се изградят Съединени Социалистически Щати в цял свят! Лозунгите за „социален договор” с монополите и техните правителства водят в задънената улица на политиката на класовото общоделство. Винаги са ни казвали, че трябва да направим жертви, за да се предотврати по-лошото. Преди две години колективът на Форд в Генк се отказа от 12% от заплатите си, за да „спаси” работните си места. В Опел вече 20 години една след друга се сменят схеми на изнудване, като през това време броят на работните места е намален наполовина. Същото се случва от години в Гърция, Португалия или Испания. Тези кризисни програми не само влошиха условията на живот на масите, но и осигуриха печалбите на банките и на международните монополи. Тази политика се провали!
Време е да поемем нашия собствен път. Нашата сила е в обединението, в организираността!
Можем да спечелим борбата само заедно в цяла Европа и в международен план. Призоваваме към транснационална борба против затварянето на заводи и унищожаване на работни места в автомобилната и стоманодобивната индустрия, в минното дело и други отрасли.

За общоевропейска генерална стачка на 14. ноември 2012!

Дортмунд,
Приета единодушно от 1250 участници в Европейския семинар на ICOR-Европа (Международна координация на революционни партии и организации – www.icor.info) и MLPD (Марксистко-Ленинска партия на Германия – www.mlpd.de)