Другари комунисти,
Живеем във време на реставриран капитализъм, отнети социални придобивки на трудещите се, разграбена и разрушена национална икономика и непрекъснато засилващо се настъпление на капитала и политическата реакция в България срещу интересите на работническата класа, дребните и средни селскостопански производители и народната интелигенция. България вече е напълно зависима от главните империалистически държави и няма самостоятелна външна и вътрешна политика. Това стана възможно защото през последния етап на “преустройството” и откритата реставрация на капитализма след 10.ХІ.1989 г. беше нанесен тежък удар върху БКП. Една част от членовете на Партията захвърлиха партийните си книжки и преминаха на страната на антикомунизма. Това бяха прикритите врагове, влезли в партията, за да я рушат и унищожават. Друга част от партийните членове, които нямаха бойна закалка и здрав комунистически дух, се изпокриха в миши дупки. Трета част от членовете преминаха в БСП, искрено вярвайки, че тя е продължител на делото на БКП. Уви! БСП се оказа оглавена от ревизионистично настроени перестройчици, които я превърнаха в дясна партия. И то не в каква да е, а в най-опасната дясна партия, защото си служи с лява фразеология, заблуждавайки хората. Има и такива бивши партийни членове, които и до сега се лутат без посока и не знаят накъде да поемат. За това допринесе създаването на редица партии и организации, в чиито ваименования съществуваше думата “комунистически”. Това обективно беше от полза на враговете на комунизма, защото пречеше на обединението на комунистите в една силна, боеспособна партия.
Но пъкленият план на враговете на комунизма – БКП да бъде унищожена, се провали. Здравото ядро от марксисти-ленинци запази партията, очисти я от предатели и мошеници и работи за превръщането й в истински преден съзнателен и организиран отряд на работническата класа и всички трудещи се.
Историческа заслуга за запазване на БКП и за нейната съдебна (юридическа) регистрация има покойният председател на партията Владимир Спасов. В най-тежките години на контрареволюцията, понасяйки хули и обиди от “ляво” и от дясно и удари върху себе си и своето семейство, той не предаде партията.
БРП/к/ и БКП считат за груба политическа грешка отправените в миналото лични нападки към честните комунисти.
Другари, БРП/к/ и БКП считат, че отдавна е назряла необходимостта от обединението на всички единомишленици комунисти при използване на съдебната регистрация, програмата и устава на БКП. Натрупаният опит налага следния извод: Политическо обединение може да се осъществи само на обща идеологическа основа, очертаваща стратегическите политически цели. Считаме, че идеологическата основа на обединението могат да бъдат само идеите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, а също така и приносът на Д. Благоев и Г. Димитров.
Аргументите, че са важни текущите интереси, а не далечната перспектива, върху която се формират надеждите на хората, са продукт или на некомпетентност или на умишлено саботиране на развитието на революционния процес. Опитът от развитието на прогреса на човечеството показва, че най-ефективното оръжие на революционерите е тяхната идеология и не е случайно, че властващите полагат мащабни усилия и влагат огромни средства, за да се осуети формирането на ефективна революционна идеология. В това отношение водещи са и опитите за фалшифициране на историята на комунистическото движение у нас.
Двете партии смятат, че за политическото обединение освен общата идеологическа основа е необходим и общ прочит на историческото минало на БКП.
Началото на работническото и комунистическото движение у нас е основаването на БРСДП през 1891 г. на в. Бузлуджа. Главната заслуга за това е на видния наш марксист Д. Благоев /Дядото/, който научно доказва, че социализмът има почва у нас.
Повратен идеологически и политически момент в историческото развитие на марксистката партия е разцеплението на БРСДП през 1903 г. – раздялата с привържениците на класовото сътрудничество, т.н. общоделци или широки социалисти. Д. Благоев и полследователите му, обединени в БРСДП/т.с./, безкомнромисно защитават марксизма срещу всякакви опити да бъде опровергаван, опорочаван и пр.
Под влияние на ВОСР и с изостряне на противоречията на капитализма назрява необходимост от промяна политико-идеологическата стратегия на класовата борба. Това става през 1919 г., когато партията поема по ленински път. Болшевизацията е истински повратен исторически момент, който продължава дълъг период и по същество е фактическо утвърждаване на народнодемократичното единство, което преминава през въоръжената борба срещу фашизма, до победата на социалистическата революция на 9.9.1944 г.
БРП/к/ и БКП отхвърлят твърдението, че промяната на 9 септември 1944 г. е само един обикновен преврат, осъществен от шепа заговорници. Тази промяна е в резултат на борбата на широките народни маси под ръководството на комунистите и по своята същност е революция, защото се сменя един обществен строй – капитализма, с друг – социализма.
Нов момент в историята на партията е Априлският пленум 1956 г. Нашето мнение е, че още тогава е поставено началото на реставрацията на капитализма у нас чрез приемането на ревизионистична линия. Проведен изцяло под влиянието на Хрушчовския ХХ конгрес на КПСС, той отвори широко вратите на БКП за кариеристи и подмазвачи, за морално нечистоплътни личности, които със своето поведение нанесоха удар по авторитета на партията и отблъскваха честните хора от нея. Едновременно с това бяха подложени на тормоз и гонения истинските марксистко-ленински кадри. Под формата на борба с т.н. „култ към личността” започна ревизирането на марксизма-ленинизма. Оценяваме ролята на тогавашния генерален секретар Т. Живков, наложен за водач на партията под външен диктат, за изцяло негативна. С мълчаливото съгласие на своите външни господари той активно търсеше партньорство със западните държави с цената на идеологически и политически отстъпления и засилваше негативните процеси в БКП и страната. Кадрите, с които се обграждаше, нямаха нищо общо с марксизма-ленинизма и на практика проведоха контрареволюцията на 10.ХI.1989 г. и доведоха до реставрацията на капитализма.
Общата идеологическа основа и прочит на историята са необходимите, но не достатъчни условия за обединение. Задължителен е и общеят анализ на настоящето. Тук от особено значение е въпросът за ролята и мястото на БСП.
БКП и БРП/к/ смятат, че БСП изтръгна корените си от марксистко-ленининската почва. Тя не е партия на работническата класа и експлоатирания трудов народ, не може и не желае да защитава тази част от народа, която е най-бедната и най-ограбваната част от обществото. Нещо повече, БСП със своите програмни цели и задачи противостои на работническата класа и експлоатирания трудов народ. С други думи, тя вече е буржоазна партия. Категоричният извод е, че БСП не притежава реални качества да бъде наследник на БКП. Тя е напуснала всички основни принципи, върху които се изгражда и формира марксистко-ленининската партия. Показателно е, че тя е член на Социалистическия интернационал, в който членуват само буржоазни партии, наричащи се само на думи “социалистически” или “социалдемократически”, никоя от които не се бори за и не изгражда социалистическо общество.
Настоящата декларация е отворена към всички комунисти, независимо дали членуват или не в някаква партия.
Забележка: Не претендираме за всеобхватност и изчерпателност. Другарите от БРП/к/ могат да внесат своите допълнения и уточнения.
Последни коментари