КАК ЦИОНИСТИТЕ ФИНАНСИРАХА ХИТЛЕР

САЩ и Великобритания имаха първостепенна роля при финансирането на Хитлер и неговите помощници още през 20-те години, които го разглеждаха като иструмент за разгромяването на СССР. Хитлер беше спонсориран и от големите германски клечки. В частност, на-значителна финансова помощ на НСДАП оказаха Фриц Тиссен и Густав Круп; сред банкерите пари събираха президента на Райхсбанк и едновременно доверено лице на Хитлер по връзките му с политическите и финансовите спонсори от Запад Ялмар Шахт.

Но специално място в историята на взаимоотношенията на фюрера с банкерите заемат банкерите от еврейски произход. Големи финансови потоци в НСДАП правеха влиятелните еврейски промишленици Фриц Мандел и Рейнолд Геснер. Съществена помощ на Хитлер окза известната банкерска династия на Варбургите и лично нейната глава Макс Варбург, който до 1938 година беше директор на немския промишлен гигант „ИГ Фарбениндустри” – „върха на немската военна машина”. През 1938 година по съвет на Шахт Варбург заминава в САЩ, където уговаря брат си Пол, теоретик на Федералната резервна система на САЩ и племеника си Джеймс също активно да подпомагат финансирането на Хитлер. През февруари 1950 година Роберт Уилямс публикува статия във Williams Intelligence Summari за „заговора на Джеймс Варбург против християнския свят”, в който се казва, че в началото на лятото на 1929 година Джеймс Варбург сключил договор с финансовите кръгове на Америка, които пожелали да установят едноличен контрол над Германия по пътя на разгръщането там на национална революция. Задачата на Варбург се е състояла в това, да намери подходящ човек в Германия, и той установил контакт с Адолф Хитлер, който впоследствие до 30 януари 1932 година получил от него суми на стойност $27 млн, а след това – още $7 млн, което позволило финансирането на неговото движение.

Сред еврейските банкери, не пожалили средства за НСДАП, трябва да отбележим също берлинчаните Оскар Васерман и Ханс Привин. През 1936 година, когато информацията за преследването на евреите в Германия вече се разпространила по целия свят, Васерман телеграфирал на Ню-Йоркската борса, умолявайки своите колеги и съплеменници да направят всичко възможно, за да се „прекрати разпространяването на вредните и абсолютно неоснователни слухове.”.

Редица изследователи твърдят, че с финансирането на Хитлер се занимавала и банкерската династия, чието име стана символ на богатството – Ротшилдовци. През декември 2010 година тази версия е подкрепена и от митрополита на гръцкия град Пирея негово високопреосвещенство Серафим. Говорейки в ефира на гръцкия телевизионен канал Mega TV, йерарха на Еладската православна църква, каза в частност: „Барон Ротшилд финансирал едновременно и еврейската колония в Палестина, и предизборната кампания на Адолф Хитлер…Адолф Хитлер е бил инструмент в ръцете на световния ционизъм, и домът на Родшилдови го е финансирал с единствената цел: да убеди евреите да напуснат Европа и да създадат в Палестина своя нова империя”.

„Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, но за Хитлер работили капиталите на еврейските банкери на Германия. Един от тях, Требич Линкълн, даже стана приятел на Хитлер. В книгата си „Моята борба” Хитлер, без да крие, пише за еврейските банкери, финансирали неговото движение и идването му на власт в Германия”, – пише Юрий Козенков в „Падането на Америка”.

Изобщо в Третия райх, благодарение на фюрера, се появили повече от 150 „почетни арийци” евреи, в преобладаващото си мнозинство – индустриалци, изпълняващи лични поръчения от фюрера по финансирането на едни или други политически мероприятия.

За нацистите принципът за разделяне на евреите на богати и всички останали е бил характерен на практика до самият крах на райха. И поначало, което е и интересното, моралния (ако този термин тук е въобще използваем) аспект не засяга нито едната, нито другата страна.

Прагматизмът бил важен.

Ето щтрих, който представя Пиер Мюзи – син на Жан-Мари Мюзи, който е бил два пъти президент на Швейцария (през 1925 и 1930 години). След достигането границите на Райха Червената армия, казва Мюзи-младши, са започнали преговори между неговия баща от една страна и на Щеленберг и Хитлер – от друга. В Берлин Жан-Мари Мюзи като частно лице представя сина си, офицерът от швейцарската армия Бенуа. Американските финансисти предложили чрез Мюзи да платят на нацистите, ако Химлер пусне от концлагерите арестуваните евреи. Ставало дума за роднините на еврейските финансови магнати, намиращи се в САЩ. В замяна на освободените си роднини американците се готвели да започнат серия от публикации в САЩ за сепаративен мир с Райха. Първата пратка от 1000 затворника, е била прехвърлена през границата на констанца от концлагера на смъртта Терезиенщат. Срещу получаването на нови автомобили и бензин Химлер рарешил да се освободи още една пратка.

Тук може да се възрази: нима спасяването с всички възможни средства на нещастните концлагеристи е неправилно? Така е и трябвало да бъде, дори и с цената на удължаването на германската агония… Има обаче само едно „но”: спасявали по начина на вече посочения разказ, не ВСИЧКИ, а само тези, строго по списък, които са били роднини на богаташите.

И накрая – няколко цифри, илюстриращи кой, кого и как е спасявал. От евреите, изложени на преследване от страна на нацистите и намерили убежище в чужбина през периода 1935-1943 години, само 8,5% от тях се устроили в Палестина. САЩ ограничават приемането им до 182 000 (по-малко от 7%), Англия – 67 000 (около 2%) човека. Голямото мнозинство от 75% – намериха убежище в Съветския Съюз. Такива данни се привеждат, в частност, в книгата на Сайко „Израел на кръстопът” и книгата на Вейнщок „Ционизмът е против Израел”.

Източник: ВКПБ

Преведе от руски Милчо Александров