ICOR И СВЕТОВНАТА БОРБА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СВОБОДА!
1. Три и половина години след септември 2008 г. отново се задава дълбок срив на продължаващата глобална икономическа и финансова криза. До сега с безпрецедентен съвместен международен империалистически кризисен менаджмент, предприет от Г-20 през ноември 2008 г., първоначално се предотврати неконтролирания колапс на световната финансова система и се забави влиянието на кризисния спад. Управляващите успяха отначало да омекотят политическите катаклизми, които са свързани с икономическите кризи. Спекулативните надежди на международния финансов капитал за глобален икономически възход обаче се разбиха. Липсата му е и отправна точка за кризата на ликвидността в Европа. Тъй като кредитите от свитите държавни бюджети вече не може да се обслужват, в началото на 2010 г. отново избухна финансовата криза под формата на евро криза. Този път тя не произлезе както през 2008 г. – от отделни банкови монополи, а от държавни бюджети, сами те инструменти на кризисния менажмент. Самият международен кризисен менажмент попадна в дълбока криза. В началото на 2012 г. правителствата на империалистическите страни са изправени пред развалините на техните нелепи икономически и финансово-политически фантазии.
2. Въз основа на неравномерното икономическо развитие и доколкото страните са обхванати в различна степен от световната икономическа и финансова криза, между-империалистическите противоречия отново излизат на преден план: противоречия в рамките на ЕС за разпределение на тежестите на икономическата и финансова криза а също така противоречия между ЕС и САЩ от една страна и между ЕС и САЩ срещу Русия, Китай и Индия, от другата страна.
3. Междувременно основният проблем за управляващите се състои в това, че те вече не са в състояние да контролират политическите въздействия от световната икономическа и финансова криза. Това драстично ограничава възможностите за държавни мерки за продължаване на кризисния менажмент. Поради напрегнатото положение на държавните финанси не може да се очаква просто повторение на съвместния международен кризисен менажмент и той може да предизвика верижна реакция от държавни банкрути, банкови фалити, или дори срив цялата световна финансова система. Задълбочаването на световната икономическа и финансова криза вече доведе до масови уволнения, намаляване на заплатите и унищожаване на социални завоевания. Това още повече ще увеличава гнева на широките маси срещу правителствата и световната империалистическа система. Отговорът ще бъде изостряне на класовата борба в целия свят.
4. Кризата на кризисния менаджмент беше свързана с прехвърлянето на тежестите на кризата върху широките народни маси в много страни и върху потиснатите от империализма и зависими от него страни. Това инициира промяна на настроението сред масите. Разви се транснационална борба за свобода и демокрация като най-яркия феномен на нашето време. Историята на работническото движение учи, че борбата за свобода и демокрация във фашистките страни, военните диктатури и страните с много ограничени демократични права и свободи е необходим предварителен етап в революционната борба за събаряне на империализма и създаване на социалистическо общество.
Това посочи Ленин:
„Капитализмът изобщо и империализмът в частност превръща демокрацията илюзия – и в същото време капитализъм поражда демократични стремежи сред масите …. пробуждането и нарастването на социалистическия бунт срещу империализма са неразривно свързани с растежа на демократичната отбраната и възмущение.“ Сътресенията на световната империалистическа система, рано или късно неизбежно ще доведат до световна революционна криза!
Тръгнала от демократичното въстаническо движение в Северна Африка (особено в Тунис и Египет), борбата се разпространява вълнообразно през Гърция, Италия, Испания и Португалия по цяла Европа. В близо половината от страните в света господстващите социални отношения са поставени под въпрос от бунтове, масови демонстрации, общи стачки и въоръжени сблъсъци. 35 от 177 страни изследвани през 2011 г. поради ускореното разбиване на държавата се оценяват като „остро нестабилни”, при други 130 политическата стабилност е „застрашена”. Ускореното развитие на процеса на ферментация е очевидна. Масите по цял свят показват повишена чувствителност към самовластния международен финансов капитал, неговите експлоататорски и потиснически методи. Зачестяват сблъсъците с държавната власт и повдигат непосредствено въпроса за характера на империалистическата система и за революционните алтернативи. Работещият в производството на международните монополи промишлен пролетариат се проявява ясно като лидер на световния революционен процес. Така в борбите на миньорите през последните месеци участваха почти 1 милион души. Предвестник на световната революционна криза е глобалният бунт на младежта, който достига до нова степен. Първата световна конференция за жените от 4 до 8 Март 2011 г. във Венецуела, с участието на жени и делегатки от 42 страни, е конкретен израз на пробуждането на ново международно боево движение на жените. По исторически нов, все още непознат начин то стана съществена част от борбата за демокрация и свобода.
С подема на глобалната борба за демокрация и свобода се засилва и тенденцията към политическа реакция. В Египет е безогледно са бити и се стреля по масите. В Казахстан са разстреляни най-малко 70 стачкуващи петролодобивници. В Русия режимът на Путин се опитва да усмири народа чрез своите изборни фалшификации и държавен терор. В Конго държавният апарат настъпи с държавен терор срещу масовите демонстрации. В Турция се извършват системни масови арести на кюрдски политици зад псевдодемократичната фасада. Революционерите в цял свят трябва да се приготвят през 2012 г. за драстично изостряне на класовите борби и решително да противодействат на нарастващата контрареволюция.
Боевият стремеж на работническата класа и широките маси към демокрация и свобода, от друга страна увеличеното реакционно насилие на империалистическите властнци и техните управители, са почвата за революционизиране на широките маси.
5. Въпреки че главната тенденция в света е борбата за свобода и демокрация, продължаващата и изостряща се световна икономическа и финансова криза изостря всеобщата опасност от война. В момента в центъра е ескалацията между САЩ и Иран. За да постави Иран на колене и да провали неговата ядрена програма, ЕС заплаши с бойкот иранския петрол. В отговор Иран иска да блокира Ормузкия пролив, през който минава най-малко 40% от световния добив на петрол. Администрацията на Барак Обама вече обяви, че затварянето на този воден път е повод за война и зае позиция със самолетоносачи, които се придвижват дори в Персийския залив в Арабско и Средиземно море. Както преди в Либия, така и масите в Сирия трябва да се въоръжат против империалистическата агресия. Борбата за защита на световния мир става непосредствена задача на международното революционно работническо движение.
6. Ядрената катастрофа в японската Фукушима през март 2011 г. хвърли империалистическата енергийна политика в открита криза. Съживи се и се създаде световно анти-ядрено движение. В света нараства осъзнаването на опасността от екологична катастрофа и се развива борба срещу разрушаването на жизнените основи на човечеството. Проведения от ICOR и ILPS на 25-та годишнина от Чернобил съвместен ден на борба, Международния ден за спасяването на природната среда на 3.12.2011 и приетата от ICOR и ILPS едногодишна кампания срещу империалистическите ядрената политика дават важни импулси за създаването на международен фронт за съпротива. За да се спре глобалната екологична катастрофа, трябва да се развие сила превъзхождаща самовластния финансов капитал. Досегашното екологично движение не представлява такава. Днес са необходими международен фронт за съпротива и преобразуване на целите обществени производствени и жизнени условия, които устойчиво да противодействат на империалистическа икономика на печалбата. Такава гигантска задача по необходимост е променяща обществото. Поради това борбата срещу грозящата екологична катастрофа трябва да стане и борба срещу империализма и за налагане на социалистически отношения.
7. От страна на империализма и неговите средства за масова информация се реагира на глобалното развитие на Ляво с опит за реформистко инструментализиране на движения. В движението „окупирай“ се опитва всичко възможно, за да поведе възмущението срещу финансовия капитал към илюзорни надежди. То събужда илюзията, че чрез орязване на правата на банките капитализмът би могъл да бъде опитомен. Но банките са ключов инструмент за организиране на процеса на капиталистическото производство и възпроизводство. Просто не може той да бъде „ампутиран“ без свалянето на капитализма. Докато участието на болшинството предимно млади хора показва нарастващо възмущение и бунт срещу все по-явната еднолична власт на международния финансов капитал, от дребнобуржоазни организации в това движение се привлича цял арсенал от дребнобуржоазни принципи, за да се предотврати неговото революционизиране. Към тях принадлежи дезорганизиране чрез отказ от единни цели и искания, дезорганизиране чрез обожествяване на спонтанността, необвързващ акционизъм и дребнобуржоазен индивидуализъм, враждебност към партийността като предлог за антикомунистическо разграничаване, ненасилие и „гражданско неподчинение“ като максимално допустими форми на съпротива.
8. Възникването на световно масово движение за свобода и демокрация е качествен скок в развитието на класовото съзнание. Основният въпрос е дали това масово движение за свобода и демокрация продължава да се развива в революционна борба за народна демокрация и социализъм, или ще пожънат ли плодове ислямистките сили и ще успеят ли реакционните правителства чрез тяхната пропаганда и репресии да превърнат движението в просто потвърждение на лъжливата буржоазна демокрация от западен тип. Международното революционно и работническо движение трябва да поеме отговорността за тази международна борба за свобода и демокрация, и чрез търпелива убеждаваща работа да посочи на масите революционния изход за сваляне на империализма и установяване на социалистически обществени отношения. Революционерите в цял свят са призвани да дадат принос за по-нататъшно развитие на класовото съзнание. Това изисква транснационален процес на координация и революционизиране на масовите движения. В тази ситуация изграждането на ICOR е важен отговор. В този процес ICOR ще изживее бойното си кръщение.
ICOR търси в днешно време тясно и равноправно сътрудничество с всички революционни сили. ICOR призовава всички класово осъзнати работници, потиснатите народи, боевите жени, бунтовната младеж и широките масите да направят свое дело изграждането и укрепването на ICOR чрез материална и практична подкрепа и засилване на партийното строителство.
Напред с ICOR – Обединение на революционни партии и организации по цял свят!
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
Пролетарии от всички страни и потиснати народи, съединявайте се!
Подписали (към 14. Март 2012 с възможност за присъединяване и на други)
1. MLOA, Maрксистко-Лeнинска Oрганизация на Aфганистан
2. CPB, Комунистическа партия на Бангладеж
3. GRC, Група на комунисти революционери “Kрасни Kлин” Бeларус
4. БКП, Българска комунистическа партия
5. БРП(K), Българска работническа партия (комунисти)
6. ORC, Революционна организация на Конго
7. SMKC-KSM, Съюз на младите комунисти на Чехословакия
8. PC (ML), Комунистическа партия (Maрксистко-Лeнинска) на Доминиканската Република
9. MLPD, Maрксистко-Лeнинска Партия на Германия
10. KOE, Кoмунистическа Oрганизация на Гърция
11. CPI (ML), Комунистическа партия на Индия (Maрксистко-Лeнинска)
12. Ranjbaran, Партия Ранжбаран на Иран
13. KOL, Кoмунистическа Oрганизация на Люксембург
14. Oрганизация от Maроко
15. NCP (Mashal), Непалска Комунистическа партия (Maшал)
16. GML / Червена зора Нидерландия
17. PCP-I, Комунистическа партия Paraguayan (независима)
18. PML del Peru, Maрксистко-Лeнинска партия на Перу
19. Maрксистко-Лeнинска платформа Pусия
20. CPSA (ML), Комунистическа партия на Южна Африка (Maрксистко-Лeнинска)
21. MLGS, Maрксистко-Лeнинска група на Швейцария
22. TIKB, Съюз на революционните комунисти на Турция
Последни коментари