Уважаеми другари работници, от началото на контрареволюцията в България, Българската комунистическа партия предупреждаваше и продължава да предупреждава българския промишлен пролетариат, че той не е необходим на империалистите и техните лакеи. Защото те се страхуват от революционните му традиции. Умишлено в нашата страна се развиват сектори, които са свързани с услугите, като по този начин се развива лакейския нагон. Спекулата, лихварството, клеветата, проституцията на всички нива, алкохолизма, наркоманията, зрелищата, корупцията, хроничната безработица, нацизмът, криещ се под най-различни имена и който разяжда единството на нашия народ, бандитизмът, явните грабежи на обществена собственост, унищожаването на селското стопанство, спъването под най-различни предлози на здравеопазването, образованието, съсипването на армията (разбирайте суверинитета) я превърнаха в изпълнител на империалистически поръчки, нямащи нищо общо с националната сигурност – това са прехвалените Западни „демократични” ценности на съвременния фашизъм, наричан за благозвучие „глобализъм”. След ликвидирането на другите стратегически промишлени производства посягат и на немислимото на ВПК. Немислимо е за хора със здрав разум, но нашите бандюги са готови да го разпродадат на парчета, т.е. да голиквидират. За някакви си жалки комисионни са готови да продадат и майка си, и баща си. Готови са, както и преди, при други случаи, да жертват вас и вашите семейства в стремежа си за някакви печалби.
Защо в България империалистите и техните лакеи безнаказано развързват пояса си, а в Гърция, която се оказа също така ограбена – не могат?
Защото в България работниците се отказаха от най-мощното си идеологическо и организационно оръжие, своята партия – Българската комунистическа партия. Защото в България работниците се отказаха от своя класов единен БПС (Български професионален съюз). И така останали без боен авангард и с опортюнистични (съглашателски) профсъюзи, които разглеждат съдбите на членовете си, не от техните потребности, а в контекста на буржоазните печалби – водят отчаяна безнадеждна, стихийна борба, която предизвиква само усмивките на техните врагове . Време е работниците да осъзнаят, че когато комунистите казват за империалистите и техните български блюдолизци, че са им врагове- не става въпрос за „клише”. Това не е „комунистическа пропаганда”, а неопровержимо битие.
А защо в Гърция тези безобразия са невъзможни?
Защото пролетарските и полупролетарски маси и слоеве застанаха зад своята КПГ, която вярна на марксистко-ленинските си принципи организира, заедно с класовите профсъюзи ПАМЕ и студентите, борбата на гръцкия народ срещу набезите на империалистите от ЕС, САЩ , гръцката олигархия и плутокрацията.
Когато ние заявяваме този очевиден факт на народа, буржоазните пишман „анализатори” декларират: „…ама КПГ никога не е управлявала, а БКП се е провалила…” Съветваме тези негодяи да се опитат да кажат това на гръцките другари, които прекрасно знаят как е живял нашият народ, дори и по времето на ревизионизма. И ако случайно им остане някой зъб в устата, може пак да фъфлят мизерната си сага за лошите комунисти.
И така, сега накъде?
Макар и късно, работниците заедно с икономическите си искания, могат да поискат отстраняване на буржоазното правителство, т.е. време е да поставят и политически искания. А по време на следващите избори могат частично да поправят грешката си.
Но основното в тяхната, в нашата борба не са просто изборите, а изграждането на нова НРБ с работническо-селска власт. РАБОТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ ЩЕ ИМА, КОГАТО ИМА РАБОТНИЧЕСКА ВЛАСТ!
Комунистическа правда
Религията е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездушните порядки.
Среща на литературни образи
библиотека „Виртуален свят“
Робин Худ среща Исус Христос
Исус Христос между ходенето по вода и спасяването на човечеството решил да посети
Англия за да види дали тамошния принц граби достатъчно добре бедните поданици.
Телепортацията го пренесла в Нотингам. Населението изнемогвало. Не стига че малко имали,
а им взимали и малкото, което имат. Исус Христос решил да помогне на богатия принц да
стане още по-богат и съвсем да доубие изтерзаните от високи данъци хорица. Разхождал се
по улиците на града и се оглеждал. Търсил някой който има малко за да му отнеме и малкото
което има. Видял дворче. В дворчето възрастна жена хранила 2 кокошки. Непознатия
завързал разговор с бедната баба:
-Бабо, добър ден!
-Добър ден синко. Не си местен …
-Абе аз, че не съм – не съм. Но да те питам само 2 кокошки ли имаш?
-Само 2 са ми сине. Вдовица съм и трудно живея откак съпруга ми се спомина. Кокошките са
ми само 2, но са ми много ценни. Прехранвам се някак – те ми помагат в това.
Исус Христос само това и чакал. Нахълтал в двора, бутнал възрастната жена за да се добере
до кокошките и ги грабнал. Трябвало да занесе кокошките на принца, но решил да върви по
пътя. Да ползва телепорт или да ходи по въздуха за такова кратко разстояние било
несериозно. Да се наслади на героичната си постъпка и да се поразходи било далеч по-
приятно … но изведнъж – засада! Робин Худ и бригадата му се появили изненадващо на
пътеката и го спрели:
-Стой! – извикал Робин Худ – Кой си ти и твои ли са кокошките?
-Аз не съм оттук и съм на мисия …
-За мисията си ще ми разкажеш после. Къде си тръгнал с тези кокошки?
-Отивам да ги занеса на принца! – гордо отвърнал Христос, извисявайки вратле и повдигайки
се на пръсти сякаш искал да достигне Космоса в момента на репликата си.
-Че за какво са му твоите 2 кокошки на принца?
-Те не са мои – отвърнал Христос – те бяха на една бедна баба, но аз ги нося на принца за да
го направя по-богат!
Някой от екипа на Худ се обадил:
-Кокошкар значи.
-Не съм кокошкар! – обидил се Христос – аз правя велико дело!
-Говори сега за мисията си – подканил го Робин Худ.
-Ще ви обясня. Нали знаете, че съм казал: „защото, който има, нему ще се даде и ще му се
преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме“. Та бабата нямаше много и затовавзех 2-те ѝ кокошки, а принца понеже има много и да му преумножа. За да се сбъдне, както е
писано …
-Ей! – извикал Робин и прекъснал репликата му – Така бил казал … ти знаеш ли, че съм Робин
Худ. Аз взимам от богатите и давам на бедните. Принца няма да стане много по-богат с тия 2
кокошки, които си помъкнал. Обрал си наша гражданка. От бедните ще крадеш за да носиш
на принца … сега го закъса младеж!
Телепортът така бързо пренесъл Исус Христос в Израел, че той изпуснал кокошките и те
останали в Нотингамската гора на пътеката, по която вървял героя. Робин Худ и
доброволческия му отряд занесъл кокошките обратно на жената и тя се зарадвала.
По друго време, на друго място – в Израел, Христос правил морална равносметка на думите
си:
-Не може – мъмрел си той – писано е, т.е. щом аз съм го казал трябва да е така …
Нещо не било така и Исус Христос си казал:
-Я по-добре да походя малко по вода, че е по-безопасно.
И тръгнал на разходка по Червено море.
Гласувай :
0 
0